Определение № 10781 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10679/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Ц. Й. Д. срещу определение №2139/02.09.2026 г., постановено по адм. д. 540/2026 г. по описа на Административен съд-Кърджали (АС-Кърджали). Частната жалбоподателка иска да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Вивус.БГ“ЕООД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №2139/02.09.2026 г., постановено по адм. д. 540/2026 г. по описа на АС-Кърджали е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Й. Д. против отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД гр. София, материализиран в отговор с изх. 15008/30.07.2026 г., по заявление за предоставяне на достъп до лични данни от 01.07.2026 г., като недопустима, присъдени са разноски и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото оспореното писмо има уведомителен характер, а не представлява изричен отказ по искане, с което е упражнено право по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните). Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Правният извод на АС-Кърджали за наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК противоречи на данните по делото и ангажираните от страните доказателства. Действително страните по делото не спорят, че Ц. Д. е подала две отделни заявления до „Вивус.БГ“ЕООД, но поддържат различни становища относно тяхното правно значение и характера на инициираните с тях извънсъдебни производства. В тази ситуация и при наличие на жалба, в която непротиворечиво се поддържат твърдения и съответни на тях искания, според които ответникът не е удовлетворил искане по чл. 15 от ОРЗД, подадено по реда на чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗДЛ), съдът е осъществил неправилна преценка на съдържанието на заявление от 01.07.2026 г. С това заявление физическо лице като субект на лични данни по чл. 4, т. 1 от ОРЗД иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни, с което упражнява свое право, предвидено в чл. 15 от ОРЗД и то се различава от предходното заявление на същото лице до същото дружество. Произнасянето по заявлението от 01.07.2026 г. представлява акт на администратор на лични данни по искане на субект на лични данни по чл. 15 от ОРЗД, а доколкото се твърди, че то не удовлетворява правото в неговата цялост, спорът трябва да бъде разрешен по същество от административен съд по реда на АПК на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, са въпроси по съществото на спора. Цитираната съдебна практика в обжалваното определение е формирана при различна фактическа обстановка, поради което не е относима към настоящия спор. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия при изясняване на относимите към спора факти и приложимия към тях закон, съобразно мотивите на настоящото определение. Искането за спиране, формулирано в писмения отговор по частната жалба е неоснователно - не е налице висящо пред Съда на Европейския съюз дело по преюдициално запитване, което да е относимо към въпросите на настоящото частно производство, които са изцяло от национален процесуален характер. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение