Определение № 5536 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. Д. Г., с адрес в гр. Бургас, чрез процесуален представител срещу решение № 1598/12.02.2026 г. по адм. дело № 7965/2025 г. на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено без разглеждане подаденото от П. Д. Г. искане за отмяна на влязло в сила решение №602/22.01.2024 г. по адм.дело №1440/2023 г. на Административен съд (АС) - Бургас и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му, допускане на искането за отмяна до разглеждането му. Ответникът по частна жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, не взима становище. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срок. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение с характер на определение, съдът е приел искането за отмяна за недопустимо поради просрочие. Този си изводът съдът е мотивирал с обстоятелството, че решение №602/22.01.2024 г. по адм. дело №1440/2023 г. на АС - Бургас е влязло в сила на 13.02.2024 г. Искането за отмяна е постъпило в съда на 10.07.2025 г. Искането е с правно основание чл.239, т.1 от АПК и се основава на ново доказателство - постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура - Ямбол от 17.12.2024 г. ВАС е посочил, че Г. с молба от 14.03.2025 г. до ГД "Гранична полиция" е поискал отмяна на заповед на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР с приложено към молбата същото прокурорско постановление. Следователно на 14.03.2025 година Г. е разполагал с препис от писменото доказателство и съдържанието му му е било известно. Съдът е посочил, че Г. не е спазил и двата срока по чл.240, ал.1, т.1 АПК - както тримесечният, считано от 14.03.2025 година, така и едногодишният, считано от 13.02.2024 година, изтичащ на 13.02.2025 година, който във всички случаи преклудира възможността да се прави искане за отмяна на влязло в сила решение по чл.239, т.1 АПК. Решението с характер на определение, което прегражда по - нататъшното развитие на производството по отмяна, е правилно. След изменението на чл.240, ал.,т.1 АПК ДВ бр.77/2018 г. максималният срок, в който може да се направи искане за отмяна поради ново доказателство или ново обстоятелство е една година от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Решението на АС - Бургас е влязло в сила на 13.02.2024 г. и едногодишният срок е изтекъл на 13.02.2025 година, а искането за отмяна е направено на 10.07.2025 година. Този едногодишен срок поглъща по - краткия тримесечен срок от узнаване на новото доказателство, поради което искането правилно е прието за просрочено. Независимо от това следва да се отбележи, че от 14.03.2025 година до 10.07.2025 година са изминали повече от три месеца. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 АПК. Липсва и твърдяното нарушение на правото на достъп до съд по чл.6 ЕКПЧ, тъй като Г. е имал достъп до две редовни съдебни инстанции, за да се защити срещу заповедта за дисциплинарно уволнение и единствено поради неговата преценка не се е възползвал от правото на касационна жалба срещу решението на първата съдебна инстанция. Същият има и достъп до извънредния способ "отмяна", но в сроковете и на основанията по националното право. Като не е спазил сроковете, същият е сезирал съда с недопустимо искане за отмяна, което правилно е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. Предвид изложеното и на основание чл.чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия