Решение № 8278 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите -гр. София срещу решение № 41589 от 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9754/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендират се сторените разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национална агенция за приходите /НАП/, се представлява от юриск. Раева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, „Хемус Турс“ ЕООД със седалище гр.София, редовно призован, се представлява от адв. М.Пенева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изразени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Национална Агенция за приходите (НАП) да заплати на „Хемус Турс“ ЕООД – гр.София сумата от 2 188,68 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 22.02.2023 г. до 01.05.2023 г, ведно със законните последици. Присъдената сума е обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва върху главница от 100 000 лв, съставляваща недължимо събрана от НАП сума за държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта/ЗХ/, възстановена в последствие на ищеца от НАП, начислена за периода от отмяната с влязло в сила съдебно решение на незаконосъобразен отказ на изпълнителния директор на ВАС да възстанови недължимо платената такса по чл.30, ал.6 от ЗХ, обективиран в негово Решение № 000030-6794/26.07.2022г. -22.02.2023г., до датата, предхождаща реалното връщане на неоснователно събраната ДТ, а именно: 01.05.2023г. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице кумулативно всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява наличието на първата материалноправна предпоставка — отменен като незаконосъобразен по съдебен ред с влязло в сила на 22.02.2023г. решение № 521/31.01.2023г., постановено по адм.д. № 7556/2022г. по описа на АССГ административен акт, а именно: Решение № 000030-6794/26.07.2022г. на изпълнителния директор на НАП. След отмяната по съдебен ред на цитирания административен акт е постановено Решение за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 от АПК по влязло в сила съдебно решение № 000030-2826/04.04.2023г. на изпълнителния директор на НАП, с което е разпоредено възстановяване на сумата от 100 000 лв, платена по Решение № 000030-1520/29.04.21г. на изпълнителния директор на НАП, представляваща държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ. Сумата от 100 000 лв е изплатена на ищеца 02.05.2023 г. по банков път. Първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората от задължителните материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ — реално претърпяна имуществена вреда от отменения по съдебен ред административен акт, изразяваща се в пропусната полза от невъзможността ищецът да ползва своевременно дължимата му се сума от 100 000 лв. за процесния период. Тази вреда съдът е определил чрез размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, начислена върху несвоевременно възстановената главница от 100 000 лв за периода от 22.02.2023 г. до 01.05.2023 г. АССГ е развил в мотивите на съдебния си акт подробни съображения за това защо приема, че законната лихва върху несвоевременно възстановената като недължимо платена държавна такса от 100 000 съставлява обезщетение за пропусната полза и тази претенция е доказана, доколкото лишаването от ползване на дължима на определена дата парична сума винаги води до реалната и сигурна пропусната полза от лихвата върху тази сума, ако същата беше на разположение на притежателя й своевременно. Съдът е приел за осъществен и третия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ — наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и настъпилата за ищеца имуществена вреда. Прието е, че ако изпълнителният директор на НАП беше съобразил материалния и процесуалния закон при издаването на отменения административен акт, сумата би била изплатена своевременно и ищецът не би бил лишен от възможността да я ползва през процесния период. По тези съображения АССГ е уважил изцяло предявения от „Хемус Турс“ЕООД – гр. София иск и е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на дружеството- ищец сумата от 2 188,68 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от забавата в плащането на главница от 100 000 лв. и равняващи се на законната лихва върху тази главница за периода от 22.02.2023 г. до 01.05.2023 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно АССГ е приел наличието на причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт - Решение № 000030-6794/26.07.2022г. на изпълнителния директор на НАП, с което е отказано възстановяване на недължимо платена държавна такса в размер на 100 000 лв и претенцията за вреди във вид на пропуснати ползи от невъзможността тази главница да бъде ползвана от дружеството в периода от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен цитирания по-горе административен акт на изпълнителния директор на НАП - 22.02.2023г. до датата на реалното възстановяване на неправомерно внесената такса по чл.30, ал.6 от ЗХ на дружеството – ищец - 02.05.2023г. Видно от искането за възстановяване на неправилно внесената от него държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ, отправено от “Хемус Турс“ЕООД до НАП на 04.07.2022г. / л.13 по делото/, в същото не се съдържа искане за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената такса. Доколкото административният орган не е бил сезиран с подобно искане, произнасяне по подобен вид обезщетение липсва както в отмененото впоследствие по съдебен ред Решение № 000030-1520/29.04.21г. на изпълнителния директор на НАП, така и във влязлото в сила на 22.02.2023г. съдебно решение по адм.д.№ 7556/2022 г. по описа на АССГ, така и в последвалото съдебното решение Решение за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 от АПК № 000030-2826/04.04.2023г. на изп.директор на НАП,с което е уважено искането на „Хемус Турс“ЕООД от 04.07.2022г. за възстановяване на недължимо платената ДТ в размер на 100 000 лв. За първи път искане от „Хемус Турс“ЕООД до орган на ответника за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да бъде ползвана сумата за ДТ в периода от неправомерното й внасяне до възстановяването й в размер на законната лихва върху главницата за очертания период, е отправено на 18.09.2024г./ л.74 по делото пред АССГ /- т.е. много след постановяването, в т.ч. и отмяната по съдебен ред на административния акт, от който се претендират тези вреди. Предвид гореизложеното не е налице причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените за настъпили от отмяната му имуществени вреди. Като е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, включително и липсващата пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените вреди, АССГ е постановил неправилно като противоречащо на действащите материалноправни разпоредби съдебно решение, което следва да бъде отменено изцяло, а предявения срещу НАП иск –да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода от спора и основателността на предявената касационна жалба, „Хемус Турс“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП съдебни разноски в размер общо на 108,64 евро /сто и осем евро и 64 евроцента/, от които: 6,39 евро държавна такса и 102,25 евро юрисконсултско възнаграждение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,