Определение № 130 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 831/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите К. А., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Б. срещу определение от 26.1.2021 г по гр.дело № 132/20 г, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Държавата, обективирана в молба вх.№ 8587/21.8.20 г по описа на СГС против разпореждане № 22422/10.8.20 г по гр.дело № 12978/19 г на СГС, I-14 състав, с което на жалбоподателя е указано да внесе държавна такса по сметка на САС в размер на 4290, 69 лв по депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В частната жалба се подържа, че определението на САС е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и връщане на делото на САС с указания за определяне на проста държавна такса във връзка с подадената въззивна жалба. Ответникът по касационната жалба В. А.-турски гражданин, живущ в [населено място], Германия оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.В. В. от БАК.Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение САС е приел, че разпореждането с което се дават указания за внасяне на държавна такса по въззивната жалба не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване.Това разпореждане е такова по администриране на делото и само по себе си не прегражда неговото развитие.Защитата на жалбоподателя срещу неправилно определената държавна такса следва да се реализира в производството по обжалване на разпореждане, с което евентуално въззивната жалба би била върната, поради неизпълнение на указанията на съда за внасянето й- чл.262 ал.2 т.2 ГПК.Отделно от това е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването, тъй като вече е изпълнил указанията на съда и е внесъл в цялост определената от съда държавна такса.Посочил е същи, че ако жалбоподателят счита, че е надвнесъл държавна такса може да иска от САС да му бъде върната надвнесената част. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Разпореждането, с което първоинстанционния съд му е дал указания за внасяне на държавна такса е такова по администриране на делото, както правилно е приел Софийски апелативен съд и следователно не подлежи на обжалване.Същото не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК-няма преграждащ характер, нито е сред изрично предвидените в закона случай.Отделно от това в разглеждания случай указанието на съда за внасяне на определената държавна такса е изпълнено в цялост, следователно липсва интерес от обжалването му. Приложеното от жалбоподателя определение № 292 от 23.7.20 г по ч.гр.дело № 1940/20 г на ВКС, Четвърто ГО е постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, няма задължителен характер и не се споделя от настоящия състав на ВКС.Представеното определение № 641 от 12.12.17 г, по ч.т.д.№ 1991/17 г на ВКС, ТК,Първо отделение е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае хипотеза, при която спорен е бил въпросът относно определяне вида на исковата защита и определяне на дължимата държавна такса, а не разглежда въпроса относно обжалваемостта на съдебния акт, за да бъде евентуално споделено като практика от настоящия състав. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО