Решение № 3964 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано. по касационна жалба на В. Д. Т., чрез адв. А. Терзиева, против решение №10972 от 10.10.2025 г., постановено по адм. дело №3118/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено извършеното от началника на СГКК – Варна изменение на кадастралния регистър /КР/ на гр. Варна по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР без издаване на изрична заповед като е вписан в регистъра като съсобственик с дублиращи права В. Д. Т. върху идеална част от имоти с идентификатори [номера], находящи се в гр. Варна, [адрес]. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението като се иска отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне жалбата на А. Е. А. срещу изменението на КР ,ведно със законните последици. Ответникът началникът на СГКК – Варна не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът А. Е. А., чрез адв. П. Витанов, в писмен отговор и становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд, при правилно определен предмет на оспорване, е отменил извършеното от началника на СГКК – Варна изменение на кадастралния регистър /КР/ на гр. Варна по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР, без издаване на изрична заповед, като е вписан в регистъра, наред с фигуриращият в него собственик А. Е. А., и В. Д. Т. като съсобственик с дублиращи права върху идеална част от имоти с идентификатори [номера], находящи се в гр. Варна, [адрес]. Прието е, че събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза, сочат недвусмислено на липса на идентичност в границите и обема на собственост на процесните имоти и заявените такива, поради което реда за изменение на КР по чл.53, ал.2 ЗКИР е неприложим. Установено е от вещото лице, че процесните имоти с идентификатори [номера] са образувани от имот с [идентификатор], с площ от 4654 кв.м, интегриран в действащата кадастрална карта на община Варна с данните и площите по ПНИ, на основание заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013г. на началника на СГКК. За този имот заявителят В. Д. Т. не представя доказателства за собственост /съсобственост/, а се позовава на Договор за продажба на наследствени права от 28.01.1994г., сключен с М. А. Н., вписан в книгата по вписване при Районен съд - Варна под [заличен текст]. Прието е за безспорно установено и че към 1994г. процесните имоти не са съществували. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в допустимо производство, тъй като жалбоподателят А. Е. А. е вписан в КР като собственик на процесните имоти с идентификатори [номера], поради което разполага с изискуемата активна процесуална легитимация да обжалва извършеното вписване в КР. Всички изложени доводи в касационната жалба срещу правният интерес на жалбоподателя, респ. допустимостта на първоинстанционното производство, касаят всъщност оспорване на собственическите права на А. и се явяват ирелевантни. В тази връзка е неоснователно и визираното в жалбата оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отказ на съда да извърши косвен съдебен контрол за валидност на административните актове, постановени в производството за реституция на земеделските имоти, вписани в КР на А.. Инцидентен косвен съдебен контрол е недопустим в случая, тъй като се касае за влезли в сила и ползващи се със стабилитет индивидуални административни актове. Освен това в АПК липсва разпоредба от вида на чл.17, ал.2 ГПК. Съответни на нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и установената трайна съдебна практика на ВАС, са изводите на първоинстанционният съд, че тази хипотеза за изменение на КР е допустима само при пълна идентичност на имотите по различните дублиращи се титули за собственост. Разпоредбата гласи, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в КР на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, т.е. хипотезата е приложима само в случай, че за имот, нанесен с площ и граници в КК, се представи от различен от вече вписания в КР собственик дублиращ документ за собственост за същия имот. В случая не са налице тези предпоставки, тъй като В. Т. не установява право на собственост върху процесните имоти с идентификатори [номера] с договора за продажба на наследствени права от 28.01.1994 г. По делото е установено от съдебно-техническата експертиза, че към момента на сключване на договора за [заличен текст], гр. Варна, е действал кадастрален план от 1979г. /[заличен текст], гр. Варна/, с актуализация на плана към 1989г. и 1996г., по който план процесните поземлени имоти не са съществували. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника А. Е. А. за присъждане разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата 511,29 евро /1000лв/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,