Определение № 5769 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4978/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Министерския съвет на Република България срещу определение №11230/01.04.2025 г. по адм. дело № 5446/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба, „Й. стоун“, ЕАД, гр. Мездра, чрез адвокат В. Чернев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила атакуваното определение и претендира разноски за настоящото производство съгласно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение №11230/01.04.2025 г. по адм. дело № 5446/2024 г. Административен съд София – град е отхвърлил искането на Министерския съвет на Република България за изменение на решение № 23081/11.11.2024 г. по адм. дело № 5446/2024 г. по описа на същия съд в частта за разноските. Посочил е, че не е налице хипотеза на прекомерност на сторените и присъдени разноски по спора. Обосновал е своите изводи, отчитайки фактическата и правна сложност на спора. Определението е правилно. По делото е установено, че с решение № 23081/11.11.2024 г. по адм. дело № 5446/2024 г. Административен съд София – град е отменил мълчалив отказ на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия по проект, внесен с писмо изх. № Е-91-00-74/13.06.2024 г. на Министерство на енергетиката. Изпратил е преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Осъдил е Министерския съвет да заплати на „Й. стоун“, ЕАД, гр. Мездра сумата от 4850,00 лева, разноски по делото. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че предвид естеството на спора присъдените разноски не са прекомерни. Касае се за административен спор с висока степен на трудност, по който се е изисквало предприемане на процесуални действия в рамките на точно конструирана хронограма и при много добре изяснена процесуалноправна стратегия. Налице е значителен по обем доказателствен материал, който е бил проучен и анализиран и отчитайки времетраенето на процеса разноските са съответстващи на положените усилия и труд от страна на процесуалния представител. По изложените съображения атакуваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски за настоящото производство е неоснователно. Акцесорният характер на същото, като част от общото производството не го детерминира като самостоятелен правен спор, поради което за него не се дължат разноски. По разноските на страните съдът дължи произнасяне със съдебния акт, с който приключва разглеждането на делото. Ирелевантни са договорките на всяка от тях с нейния процесуален представител за начина, по който ще заплаща услугата по представителство и същите не могат да детерминират задължението на съда да се произнася по всеки направен разход, самостоятелно от общия изход на спора по същество, независимо във връзка с какво процесуално действие той е бил извършен. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение