Решение № 14709 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2019 г.

Решение № 14709 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба, подадена от В. Х. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Д., срещу решение № 435/26.02.2019 г., постановено по адм. Дело № 1278/2018 г. по описа на Административен съд П.. Касаторът в жалбата, становище по съществото на спора и в писмена защита твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в оспорената му част. Не споделя изводите на съда за законосъобразност на акта относно установените задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС предвид непредставянето в оригинал или заверен препис на относимите писмени доказателства, независимо от дадените в с. з. указания, неизпълнени до приключване на устните състезания. Претендира за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт ведно със законовите последици. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции, за което представя списък и доказателства за плащане. Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция "ОДОП" П., чрез процесуални си представител юрск. Григорова, в писмено становище претендира за неоснователност на касационната жалба, както и за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт №Р-16002617003486-091-001/11.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП П., , в обжалваната и потвърдена част с решение № 188/02.04.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който на В. Х. са установени задължения, както следва: 1) допълнително начислен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. в размер на 11326, 12 лв. и лихви, 2) ДДС за период 29.05.2015 г. -31.12.2016 г. в размер на 71 904, 31 лв. и лихви 3) здравно осигурителни вноски в НЗОК- за период 2015 г. в размер на 2303, 50 лв. и лихви и за 2016 г. в размер на 1873, 98 лв. и лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът на първо място е счел, че са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК предвид факти и обстоятелства за укрити доходи на РЛ за 2015 г. и 2016 г., обективирани в протокол за извършена проверка №П-16002617003400-073-001/11.05.2017 г. предвид получени суми от наложен платеж в размер на 525 167 лв. В тази връзка съдът е приел за меродавен съставеният по реда на чл. 50 ДОПК протокол от 12.02.2018 г., за снемане на данни, получени на електронен носител данни при насрещна проверка от трето лице – Еконт експрес" ООД. Счел, е че данните съставляват годно доказателствено средство по смисъла на чл. 54 ДОПК, отчитайки сече справките на съставляват счетоводни документи, но съдържат подробни данни за продадени стоки по доставки и продажни цени и за получени плащания. Позовавайки се на данните от снетите информационни файлове от електронния носител, при ползване на обозначенията на таблиците, така както са обозначени и разяснени в отговора на третото лице "Еконт експрес" ООД, съдът е приел, че са налице индиции за противоправно развитие на данъчните правоотношения като последица от проявлението на факти, въведени в нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което е приел за приложим особеният ред за облагане, формиране на основата за облагане след анализ на обстоятелствата по т. 1-16 от ал. 1 на чл. 122 ДОПК и действие на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, до доказване на противното. В хода на съдебното производство и в срока до приключване на първото по делото съдебно заседание РЛ е подало молба, в която е поискало всички писмени доказателства – товарителници, РКО и др., представени от приходните органи и заверени като верни с копието, предвид непредставянето им от третото лице в оригинал или заверено копие, а по електронен път, да бъдат представени в оригинал или официално заверено копие, или да бъдат изключени от доказателствата по делото. Оспорена е автентичността на положените подписи от страна на В. Х. и съдържанието на документите. В първото съдебно заседание съдът, след изявление на представителя на приходните органи, че ще се ползват от представените доказателства, е изискал по реда на чл. 183 ГПК вр. с пар. 2 ДР ДОПК оригинали или официално заверени преписи. По реда на чл. 193 ГПК вр. с пар. 2 ДР ДОПК е открито производство по оспорване истинността на същите документи. Приходните органи не представят доказателствата в официално заверени копия или оригинали, не правят доказателствени искания за събирането им, поради което първоинстанционният съд в акта си по същество и в съответствие с правомощията си по чл. 183 ГПК вр. с пар. 2 ДР ДОПК е изключил тези доказателства, представени със заверка "вярно с копието" от доказателствения материал по делото. От друга страна е счел, че само въз основа на протокола за снемане на файлове /л. 1124 и данните, съдържащи се в информационните файлове, предоставени от третото лице "Еконт експрес", са налице достатъчно данни за факти и обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и съответно в доказателствена тежест на РЛ е да обори фактическите констатации в РА и РД за предадени от него стоки и съответно за получени преводи в размер на 525 167 лева за периодите на ревизията, представляващи основа за облагане с допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ – като едноличен търговец и за облагане по ЗДДС предвид достигане на облагаем оборот 50000 лв., както и за начисляване на допълнителни ЗОВ. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Относно провеждането на ревизията по особения ред съдът обосновано е приел, че към релевантния момент - в хода на ревизионното производство са били налице данни – индиции - за укрити приходи от страна на РЛ по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид постъпилите на електронен носител данни от третото лице "Еконт експрес" за изпратени пратки от името на РЛ и съответно за получени суми от РЛ, наредени в негова полза от получателите на стоките. Съдът е съобразил изготвения протокол по реда на чл. 50 ДОПК, свалените данни от информационните файлове от технически носител по реда на чл. 54 ДОПК и представените копия на снимки на товарителници и РКО. Формирайки обаче изводите си по съществото на спора, съдът е направил преценка само на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, игнорирайки развитието в хода на съдебното производство и направените доказателствени искания. Процедирал е законосъобразно, отчитайки, че са налице предпоставките по чл. 183 ГПК вр. с пар. 2 ДР ДОПК, като е изключил от доказателствения материал по делото всички писмени доказателства, представляващи товарителници за изпратени пратки и разходни касови ордери, подписани от РЛ. Не са направени изводи във връзка с автентичността на положените подписи върху тях от името на В. Х., но предвид обстоятелството, че тези доказателства са изключени от доказателствения материал, е станало безпредметно обсъждането на истинността им. В резултат, съдът е формирал фактическите си изводи въз основа на останалите събрани писмени доказателства по делото, относими към релевантните обстоятелства за извършване на облагаеми сделки по смисъла на ЗДДС и за получаване на облагаеми доходи по смисъла на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, а именно - изготвен в хода на ревизионното производство протокол по реда на чл. 50 ДОПК за извличане на информация от предоставен оптичен носител от "Еконт експрес" и таблица, съдържаща се в същия оптичен носител за подаване на пратки, получателя на пратките, стойност на пратките, получател и платец на дължимите суми. Необосновано съдът е счел, че фактическите констатации в РА, направени въз основа на получените данни от третото лице "Еконт експрес", но само в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО – относно изплащането на сумите по наложен платеж, не са оборени. Тези констатации в случая не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са изискани оригиналите или заверени копия от оригиналите на доказателствата. Разпечатката на данните, подадена на технически носител по реда на чл. 54 ДОПК е изготвена въз основа на документите, които са изключени от доказателствата по делото – товарителници и РКО, тя е изготвена въз основа на тях и обобщава в табличен вид информацията от тях, но не съдържа оригинални данни, изходящи от лицата, вкл. и от ревизираното лице. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК – представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи – товарителници и РКО не са електронни такива, за да бъде възможно и допустимо възпроизвеждането им на хартиен носител, представен като заверен препис. Р. за спора документи, въз основа на които могат да се направят изводи за наличието на укрити приходи и извършени сделки и достигнат оборот за регистрация по ЗДДС по смисъла на ЗДДС, са частни документи – товарителници, имащи характер на частни диспозитивни документи и разходни касови ордери, имащи характер на частни удостоверителни документи. Автентичността на тези документи в частност относно авторството на ревизираното лице е от значение за спора. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на тези документи поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора. Или, само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени са от трета неучастваща в спора страна, изцяло въз основа на доказателства, които са изключени от събраните по делото такива и за които няма признание или други категорично установени данни да са изходящи от автора им, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от първоинстанционния съд досежно верността на фактическите констатации по РА и законосъобразността на същия РА. Решението на съда се явява необосновано предвид направените фактически изводи и незаконосъобразно предвид липсата на правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗЗО във вида и размера, установен от приходните органи, възоснова на данни за получени приходи, констатациите за каквито се явяват оборени. Съответно, оборени се явяват и констатациите за извършени облагаеми доставки и достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, а оттам липсва нормативно основание за начисляване на ДДС. В същия смисъл, решението на АС Б. като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло като необоснован и незаконосъобразен. По разноските: При този изход на спора в полза на приходните органи не се дължат съдебни разноски. В полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят разноските на лицето в размер на 4814 лв. за първа съдебна инстанция и 5634 лв. за касационна съдебна инстанция, общо в размер на 10448 лв. - така както са поискани и съобразно доказателства за плащане и списък на разноски. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение от 4800 лева за всяка съдебна инстанция не превишава значително нормативно установения минимум от 3553 лв. и е съобразно също с фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло Решение № 435 от 26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1278/2018 г. по описа на Административен съд П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-16002617003486-091-001/11.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП П., , в обжалваната и потвърдена част с решение № 188/02.04.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на В. Х. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 10 448 лв. /десет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева/ за разноски в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.