Определение № 3214 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, приложим с оглед препращащата разпоредба на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. Г., чрез процесуален представител против определение № 27568/18.12.2024г., постановено по адм. д. № 10998/2022г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което е поискано да бъде отменено. Ответната страна – „Център за градска мобилност“ ЕАД с писмено становище излага съображения за неоснователност на частната жалба и моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, основателна. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 248, ал. 3 ГПК е оставил без уважение искането за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските. Производството по делото пред АССГ е образувано по искова молба на Г. против „Център за градска мобилност“ ЕАД с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лв. С постановеното по делото решение искът е уважен изцяло, като на ищеца са присъдени и разноски в общ размер 718, 50 лв. В тази сума е включено и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв във връзка с производството по адм.д. 4558/2023г. на Върховния административен съд. Съдът е отчел, че по делото е заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв, но е счел за основателно възражението на противната страна за прекомерност на същия. Определението е правилно. Спорът във всичките му фази не се отличава със значителна фактическа или правна сложност, още по-малка е тя по частното производство. За същото по аналогия следва да се приложи чл. 7се прилага чл. 7а материалният интерес по него е 30 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата и към 22.06.2023г. редакция. Определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е правилен. В производството по чл.248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК разноски не се дължат и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение