Определение № 3696 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7231/11.08.2023 г., подадена от Т. А. П., чрез процесуален представител адв. М. М., против определение № 318 от 14.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 64/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е изменено, постановеното по същото дело решение № 64 от 19.05.2023 г. в частта за разноските, с която Т. А. П. е осъден да заплати на „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД сумата от 6000 лв., съдебни разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, като е увеличен посоченият размер от 6000 на 7850 лв. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Поддържа, че присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна в размер на 6000 лв. са съответни на извършената от адвоката работа. Насрещната страна „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. К., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е основателно по съображения, че с решението, чието допълване се иска, е оставена без уважение въззивната жалба на Т. А. П. против решение № 1345 от 19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 697/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът му против „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор от 29.03.2021 г. за продажба на самостоятелен обект - апартамент № ... с площ от 98,02 кв. м., ведно с 12,69 кв. м. от общите части на сграда, с обща площ от 110,71 кв. м., находящ се на ет. .. във вход .., в сграда със смесено предназначение, изградена в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], с адрес [населено място],[жк], с площ от 8000 кв. м. Данъчната оценка на процесния имот, приложена по делото, е в размер на 90 754,70 лв. Съгласно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, действаща към датата да договаряне на възнаграждението между въззиваемото дружество и неговия пълномощник, минималното възнаграждение съобразно данъчната оценка следва да възлезе на сумата от 7850 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 - при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., в какъвто размер е и договореното възнаграждение. При констатациите относно фактическата и правна сложност в решението не са налице основания за намаляване на възнаграждението под минималния размер и следователно размерът на присъдените с решението разноски следва да бъде увеличен на 7850 лв. Определението на Апелативен съд - Бургас е правилно и законосъобразно. Настоящият състав приема, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемото дружество от 7850 лв., не е прекомерен съобразно защитавания материален интерес – приетата цена на иска. Този размер е под обичайно договаряния между страните минимум определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Реализираната от процесуалния представител на въззиваемия защита в производството по пред Апелативен съд - Бургас – подаване на отговор на въззивната жалба, участие в о. с. з. на 19.04.2023 г. и представяне на писмена защита, както и конкретната правната и фактическата сложност на спора водят до извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира по направеното от въззивника искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо, като краен резултат, въззивният съд правилно е увеличил присъдените в полза на „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД с решението разноски със сумата от още 1850 лв. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение