Определение № 164 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 833/29.01.2021г. на Н. В. В. срещу определение № 7 от 15.01.2021г. по гр.д. № 3727/2020г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателката за отмяна на влязло в сила решение № 276 от 22.02.2010г. по гр.д. № 1068/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което наследодателят на жалбоподателката – В. Н. В. е осъден да заплати на Г. Б. П. и Д. К. П. сумата от 11 252. 64 лв. - обезщетение за лишаване от право на ползване на част от недвижим имот, собственост на ищците по делото, за периода: 16.04.2004г.-18.03.2009г.. Жалбоподателката излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непредоставена възможност за запознаване с мотивите на насрещната страна и неуказване на възможността да се представят доказателства. Моли атакуваното определение като неправилно да бъде отменено. Ответниците по частната жалба - Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П. /последните двама като наследници на Д. К. П./, не подават отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави молбата за отмяна на жалбоподателката без разглеждане, в обжалваното определение съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е приел, че изложените в нея обстоятелства не са относими към фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, вкл. това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което страната се позовава, както и че молбата за отмяна е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок, който тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а именно от 18.10.2011г.. Счел е също, че молбата за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото произодство като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни решения. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: В подадената на 24.06.2020г. молба за отмяна на решение № 276 от 22.02.2010г. по гр.д. № 1068/2009г. на Пловдивския окръжен съд, Н. В. В. излага твърдения за неправилност на съдебното решение, както и за нищожност на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, развивайки доводи за нарушени процесуални норми, които посочва. Констатирайки, че при такова съдържание молбата за отмяна е нередовна поради липса на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съдията -докладчик по гр.д. № 3727/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. с разпореждане от 22.12.2020г. е указал на молителката в едноседмичен срок от съобщението да посочи кое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК поддържа, като изложи конкретни факти, в противен случай ще бъдат приложени последиците на т. 10 ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС – молбата ще бъде оставена без разглеждане. В изпълнение в срок на разпореждането, с молба от 11.01.2021г., В. уточнява, че се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – нови обстоятелства или нови писмени доказателства. По същество излага съображения, с които оспорва правото на собственост на Г. Б. П. - ищца по делото, отмяната на решението по което иска, като придобито по давност, с твърдения за извършена от праводателя й документна измама, във връзка с което, лично молителката била подала сигнал до районна прокуратура срещу Г. П. за подбудителство към документна измама, като производството по сигнала било прекратено, но обжалването на прекратяването е висящо. Поддържа още, че било водено наказателно производство за измама и срещу праводателя на ищцата, прекратено поради неговата смърт, като данни за деянието се съдържали в постановление на прокуратурата, актове на ПК- [населено място], в жалби на гражданите до 44-то НС, МРРБ, Кмета на [община] и Директора на ОбСЗ - Пловдив. Счита, че тъй като се касае за престъпление, придобивна давност не тече и правото на собственост не може да бъде придобито на това оригинерно правно основание. С молбата за отмяна не са представени каквито и да било доказателства. Както в първоначалната молба, така и в уточнението към нея, жалбоподателката излага доводи единствено за неправилност на решението, като се позовава на обстоятелства, които е могла да релевира пред инстанциите по същество или като оплаквания за неправилност по пътя на касационния инстанционен контрол, независимо от водените или не наказателни производства, за които не са представени доказателства. Не са представени и каквито и да било доказателства за обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторката сама посочва, че желае пререшаване на гражданския спор, който не е разрешен правилно поради множество допуснати процесуални нарушения. Поради това и след уточнението на молбата за отмяна, направено в изпълнение на разпореждането от 22.12.2020г. на ВКС, същата е останала нередовна и съгласно т. 10 ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, като такава е недопустима и правилно е оставена без разглеждане с атакуваното определение. Според горепосоченото задължително разрешение молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото /чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/; когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено /чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК/. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Атакуваното определение е съобразено с т. 10 ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, поради което е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско гражданско отделенеие,