Решение № 66 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2008 г.

Решение № 66 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Николов Стателов и Маргарита Тодорова Чанева, двамата от София, подадена против решение от 14.05.2008 г., постановено от Софийски районен съд, гражданско отделение, 32 състав по гр. д. № 24890/2007 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощени адв. Менева и адв. Захариева и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите твърдят, че съдът е назначил некомпетентно вещо лице в нарушение изискването на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ и, че е следвало да се определи обезщетение и за 2.859 дка, за които няма изричен отказ от ОСЗГ. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата против оспореното решение № 16 от 12.09.2007 г. на ОСЗГ, гр. Нови Искър. Ответникът - Общинска служба по земеделие, гр. Нови Искър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като възраженията против заключението на вещото лице са направени несвоевременно. Относно останалите възражения - предмет са на друго производство, защото решение на ОСЗГ от 25.07.2007 г. подлежи на самостоятелен контрол. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 14.05.2008 г. е отхвърлена жалбата на Борис Николов Стателов и Маргарита Тодорова Чанева срещу решение № Р 16 от 12.09.2007 г. на ОСЗГ - Нови Искър, с което на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е определен размера на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на Люба и Манол Стателови върху земеделска земя от IV категория с площ 5.906 дка в строителните граници на Орландовци, м. "Алабашица" и жалбоподателите са осъдени за заплащане на държавна такса по сметка на съда в размер на 30 лв. За да достигне до този резултат Софийският районен съд приел, че възраженията относно размера на невъзстановената земя и относно вида на обезщетението са недопустими, тъй като касаят други самостоятелни производства. Относно оплакванията против стойността на определеното обезщетение първоинстанционният съд е преценил, че са неоснователни, тъй като обезщетението е определено в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. ДВ, бр. 75 от 2006 г.) В мотивите на обжалваното съдебно решение са обсъдени нормативно установените критерии по горепосочената наредба и е изведен извод, че оспореното решение на ОСЗГ - Нови Искър е законосъобразно. Софийският районен съд не е кредитирал приетата съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвена съобразно конюнктурата на пазара на недвижими имоти, офертни цени на сравними имоти и статистически данни на утвърдени брокерски фирми. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд досежно възражението против площта на имота, относно който се определя дължимото обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Според касаторите ОСЗГ - Нови Искър и съдът е следвало да определят обезщетение за още 2.959 дка. Това твърдение е неоснователно, защото в процесното решение № Р 16 от 12.09.2007 г. на ОСЗГ - Нови Искър изрично е вписано, че е издадено въз основа на решение № 16-Р от 25.07.2007 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С визираното решение е признато право на собственост на земеделска земя от 11.040 дка, от която е възстановено право на собственост в стари реални граници на нива от 5.134 дка и е отказано възстановяване на земеделска земя - нива от 5.906 дка. Точно за нивата, за която е отказано реално възстановяване с площ 5.906 дка. е определено обезщетение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и с това е изпълнено изискването на закона. Аналогично е положението относно възражението на касаторите за вида на обезщетението - Софийският районен съд правилно е преценил, че начина на обезщетяване се определя с последващо решение на ОСЗГ, което се издава по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и подлежи на самостоятелно обжалване. Върховният административен съд, четвърто отделение не възприема мотивите на първоинстанционния съд по отношение стойността на дължимото обезщетение. С атакуваното съдебно решение е преценено, че определеният от ОСЗГ - Нови Искър размер на обезщетението съответства на критериите и показателите, включени в приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Този извод обаче е изведен от Софийския районен съд без да е изслушана експертиза по този въпрос. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза само относно стойността на обезщетението, изчислена по пазарни цени съобразно конюнктурата на пазара на недвижими имоти, офертни цени на сравними имоти и статистически данни на утвърдени брокерски фирми. По отношение съответствието на определеното с процесното решение обезщетение и изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи не е изслушвана експертиза. В случая съдът в изпълнение принципите на истинност и на служебното начало, регламентирани в чл. 7, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от АПК е следвало да укаже на жалбоподателите, че не сочат доказателства за установяване на правнорелевантния факт - стойността на дължимото обезщетение спрямо горепосочената наредба. Съобразно императивната разпоредба на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ при обжалване решенията на ОСЗГ за определяне стойността на обезщетението по ал. 4, т. 1 се изслушва съдебно - счетоводна експертиза, която се възлага на вещи лица, включени в списък, одобрен от министъра на земеделието и от министъра на финансите. Следователно самият законодател е преценил, че за доказване на този факт са необходими специални знания, поради което назначаването на вещо лице е задължително и съдът не може сам да установи този спорен въпрос. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение (включително и в частта за разноските) и връщане делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на същия съд, който следва да изслуша съдебно-счетоводна експертиза относно съответствието между стойността на дължимото обезщетение и критериите, съдържащи се в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като вещото лице следва да е включено в списъка, одобрен от министъра на земеделието и от министъра на финансите. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение