Определение № 3017 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две молби, подадени съответно: от С. Пенчев, с [ЕГН], от гр. Габрово, [улица], [номер], чрез процесуалния му представител адв. С. Банкова, както и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), съдържащи искания за допълване на Решение № 12383 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7008/2023 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), състав на първо отделение. С молбата на С. Пенчев, с [ЕГН], от гр. Габрово, [улица], [номер], е направено искане за допълване на съдебното решение, в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски съгласно представения в съдебно заседание от 05.12.2023 г. списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът по тази молба - директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно уведомен по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на молбата на С. Пенчев поради просрочването ѝ. Излагайки аргументи в подкрепа на твърденията си моли ВАС да остави без разглеждане така подадената от Пенчев молба. С молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП се иска допълване на съдебното решение, в частта за разноските, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 562,04 лева. Ответникът по тази молба - С. Пенчев - не е изразил становище в срока, предвиден по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Върховния административен съд, в състав на първо отделение, намира молбите за процесуално допустими като подадени в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледани по същество - и за основателни. Производството по делото пред Върховния административен съд е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от: С. Пенчев, чрез процесуалния му представител адв. С. Банкова, и от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Мундова, срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 30/03.05.2023 г., постановено по адм. дело № 84/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово. С решението, чието допълване се иска, ВАС е приел за неоснователни депозираните пред него касационни жалби, поради което е оставил в сила като правилно решението на АС – Габрово, в обжалваните му части, пропускайки да се произнесе по претендираните от страните разноски. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК „На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.“ В случая, разноски съобразно изхода на спора както за директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, така и за С. Пенчев, в качеството им на касатори, не се дължат, тъй като жалбите им са изцяло отхвърлени. Доколкото, обаче, и двете страни са оспорили основателността на всяка от касационните жалби в депозирани пред ВАС писмени отговори, с които са претендирали присъждането на разноски именно в качеството им на „ответници“, исканията им за присъждане на разноски, ведно със съответните доказателства за извършването им, са своевременно направени до приключване на устните състезания пред касационната инстанция, поради което като основателни следва да бъдат уважени. Предвид изложеното за касационното производството С. Пенчев, в качеството му на ответник, има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000, 00 лева, определено съгласно приложен на л. 43 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие серия А № 022342 от 07.06.2023 г. с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лева, намиращ се на л. 37 (гръб). Наред с това НАП, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 562,04 лева, определено при съобразяване вида и количеството на извършената работа, материалния интерес по делото, както и фактическата и правна сложност на делото. След насрещна компенсация Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на С. Пенчев разноски за касационното производство в размер на 2 437,96 лева. По отношение на доводите за приложението на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а също и с оглед приложен на л. 14 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното, на основание чл. 248 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,