Решение № 365 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2025 г.

Производството е по реда на чл. 2-8 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Българска агенция за безопасност на храните против решение № 1499 от 23.04.2025г., постановено по адм.д .№ 253/2025г. на Административен съд –Плевен. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – Г. Д. Д. оспорва основателността на касационната жалба, подадена от БАБХ и моли обжалваното решение в оспорената част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Плевен е разгледал по същество и е уважил частично предявения от Г. Д. Д. против Българска агенция за безопасност на храните иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с общ размер от 5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2024г. до окончателното й изплащане, понесени от незаконно прекратяване на служебното й правоотношение за периода от 1.02.2024г. до 1.08.2024г. Съдът е уважил частично така предявения иск до размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.11.2024г.и до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до предявения размер от 5000 лв. Разпределил е отговорността за разноски между страните съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска. Така постановеното решение е обжалвано само от Българска агенция за безопасност на храните. Постановеното решение на Административен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно.Съдът е установил фактите, относими за правния спор, които следва да се възприемат от настоящата инстанция, както поради неоспорването им, така и поради забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 219 и чл. 220 АПК. Административният съд е приел, че със заповед № ОСОС-10/01.02.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение на ищцата от длъжността "старши юрисконсулт" в отдел "Финансово-стопанска дейност" в ОДБХ – Плевен. Заповедта е оспорена по съдебен ред. Образувано е адм. д. № 183/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, по което е постановено решение № 2220/20.06.2024 г., с което е отменена оспорената заповед. С решение № 12908/27.11.2024 г., постановено по адм. д. № 9353/2024 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението на Административен съд Плевен. Правилно и обосновано съдът е приел иска за допустим, доколкото е изпълнено изискването на чл. 204, ал.1 АПК за отмяна на вредоносния за ищцата административен акт по съответния ред. Съдът е приел че при разглеждане ниска по същество следва да се съобрази с ТР№4/06.11.2023г., за това, че след отмяна на незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, увреденият служител може да претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди по реда на чл. 1 ЗОДОВ. При прилагане на нормите на ЗОДОВ, съдът се е съобразил с представените от ищцата доказателства, установяващи по безспорен начин понасянето на вреди от неимуществен характер. Изводите за доказаност на основанието на исковата претенция са направени въз основа на писмените и гласни доказателства, поради което следва да се приемат за обосновани и правилни. Що се отнася до размера на обезщетението, съдът е приложил критерия „справедливост“, посочен в нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на осн. §1 ЗР ЗОДОВ, като е взел предвид данните от показанията на свидетелите, разпитани по делото. От гласните доказателства съдът е направил обоснован извод за понесени негативни емоции, страх, неувереност за обезпечаване на имуществените потребности на ищцата и семейството й, отрицателно въздействие върху нейното психологичско състояние вследствие от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение и оставането без работа. При определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид, че не е доказано прякото негативно въздействие на уволнението върху физическото състояние на ищцата и статуса на нейните заболявания. При анализа на доказателствата съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е изградил правилни правни изводи, сочещи на правилност и обоснованост на съдебния акт. Настоящата инстанция намира, че решението на АС – Плевен е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд