Определение № 220 от 26.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3309/2013 г.

Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 123 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 317/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна по реда на чл. 402 ГПК на допуснатото с определение № 404 от 07.12.2012 г. от същия съд обезпечение на обективно съединените искове на [фирма] против [фирма] чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” на банковите сметки на ответника до предявения им общ размер от 7 719.97 лв. Частният жалбоподател въвежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му по съображения, че обезпечителната нужда е отпаднала, тъй като ищецът [фирма] е реализирал правата си по постановеното осъдително решение – снабдил се е с изпълнител лист, образувано е изпълнително дело и е предприел съответните изпълнителни действия. Ответникът ЕТ Н. Г. Н. с фирма „И. – Н. Н.” оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение молбата за отмяна на обезпечението, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че не е отпаднала обезпечителната нужда, тъй като няма данни страната, в чиято полза е допуснато обезпечението, да е реализирала правата си по осъдителното решение, постановено по предявените от нея искове. Определението е правилно. Обезпечението на иска защитава застрашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и цели лишаване на ответника от фактическа и правна възможност да предприеме действия, осуетяващи именно тази защита. Влязлото в сила осъдително решение осъжда длъжника, но не дава реална защита на претендираното право, тъй като длъжника въпреки решението може и да не изпълнява. Запорът, наложен в обезпечителния процес, прескача границите на исковия и преминава в приложението на изпълнителния процес, като нов запор в изпълнителния процес не се налага. Преценката за отпадане нуждата от допуснатото обезпечение на предявения иск и наложените обезпечителни мерки не се изчерпва само с изхода на спора във въззивната инстанция, а с наличието или не на реално съществуваща и към този момент възможност да бъде затруднено осъществяване правото на ищеца по решението, и след влизането му в сила. По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение