Определение № 653 от 04.10.2011 г. на ВКС по д. № 587/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 420, ал. 3 ГПК. Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 4811/25.V.2011 г. на И. Г. Н., действащ лично и като законен представител на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца от САК, против въззивното определение № 301 на Силистренския ОС, ГК, от 3.V.2011 г., постановено по ч.т. дело № 136/2011 г., с което е било отменено първоинстанционното определение № 917 на РС-Силистра от 10.ІІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 203/2011 г. и отхвърлено искането за спиране на изпънението на издадена срещу тях заповед за незабавно изпълнение № 546/7.ІІ.2011 г. в полза на Б.. Оплакването на тези двама частни касатори е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен с този на първостепенния съд. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] - С. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие по допустимостта на частната касационна жалба, претендирайки за оставянето й без разглеждане. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Силистренския ОС, частната касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], област С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Атакуваният от [фирма] съдебен акт на Силистренския ОС не попада в нито една от двете категории въззивни определения, визирани в текста на т.т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък препятства хода на веднъж вече разрешеното по същество заповедна пр-во, развиващо се по реда на чл. 418 във вр. чл. 417, т. 2 ГПК. Понеже искането за спиране на заповед за незабавно изпълнение е подлежало само на двуинстанционно разглеждане /арг. чл. 420, ал. 3 ГПК/, атакуваното въззивно определение на Силистренския ОС представлява влязъл в сила съдебен акт. В случая се касае за функционална подсъдност, за наличието на която съдът е бил длъжен да следи служебно, поради което неправилното посочване от страна на въззивната инстанция, че определението й подлежало на обжалване пред ВКС не обуславя право на такъв инстанционен контрол. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение