Определение № 5150 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2026 г.

Производството е по реда на чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 166, ал. 4 и чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. Н., прокурор в Окръжна прокуратура (ОП)- Плевен, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Икономов срещу Определение № 2675 от 11.03.2026г., постановено по адм. д. № 2105/2026г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. срещу допуснато предварително изпълнение на решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал. 5,т. 1 ЗСВ, на В. В. Н. е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител“, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт с искане за отмяната му и връщане на делото на тричленния състав на ВАС, Шесто отделение за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответната страна –Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет представя писмен отговор чрез процесуален представител Михайлов, в който оспорва като неоснователна частната жалба с твърдения за правилност на оспореното определение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба (по същество искане) за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал. 5,т. 1 от ЗСВ, на В. В. Н. е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител“. За да се произнесе по така направеното искане, административният съд приема, че за да е допустимо искането на адресата на акта за спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е необходимо той да е оспорил акта по съдебен ред и по оспорването му да има образувано съдебно дело. Тази предпоставка за допустимост на искането не е установена според съда към момента на подаване на искането за спиране- 18.02.2026г. Съдът посочва, че данни за подаване на такава жалба срещу решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., има едва към момента на произнасяне на делото-11.03.2026г. от тричленния състав. По нея е образувано адм. дело № 2571/2026г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). При това положение е налице хипотезата, при която е налице образувано производство първо по подадено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт, който не е обжалван по съдебен ред към момента на искането по чл.166, ал.4 от АПК, поради което не е налице една от предпоставките за допустимостта му. На следващо място първоинстанционният съд приема, че мярката е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението. Тогава, когато преди сезирането на съда органът, въз основа на допуснатото предварително изпълнение, е изпълнил акта, искането е лишено от предмет. Завършеното изпълнение може само да се отмени, каквото правомощие в производството по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК не е предвидено. В заключение съдът приема недопустимост на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на решението на Прокурорската колегия и постановява оспорения съдебен акт, с който оставя без разглеждане жалбата на В. В. Н. за спиране на изпълнението на административния акт и прекратява производството. Определението е неправилно. Съдът необосновано и в противоречие със закона и данните по делото приема, че съдебното производство по искането за спиране на решението на ПК на ВСС е недопустимо, тъй като не е оспорен актът, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно. Както изрично е посочено и в обжалваното определение, към датата на произнасяне на съда е постъпила жалба на Н. срещу решението на прокурорската колегия по която е образувано адм. д. № 2571/2026г. по описа на ВАС. Като не отчита този факт съдът незаконосъобразно приема недопустимост на жалбата. Не намират опора в закона и изводите за недопустимост на поисканата мярка, поради изпълнението на оспореното решение на ПК на ВСС. Оспореното пред съда решение на Прокурорската колегия е за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат, поради което съгласно чл. 323, ал. 2 ЗВС, жалбата против това решение не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго. Следователно, касае се до изключение от принципа за суспензивния ефект на жалбата пред съда, установен в чл. 166, ал. 1 АПК, тоест до хипотеза, при която по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на решението на ВСС. Допустимостта на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е регламентирана изрично в чл. 166, ал. 4 АПК. Според тази разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на ал. 2. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК е предвидено, че при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 /разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт/, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда; изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС, Втора колегия, намира че изводите на административния съд за недопустимост на искането за спиране на решението на ПК на ВСС са неправилни и лишават страната от предвиденото в закона средство за защита срещу предварителното изпълнение на акта и неговия неблагоприятен ефект върху претендираните от оспорващия субективни права, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на тричленния състав на ВАС, Шесто отделение за произнасяне по същество по жалбата на Н., обективираща искане за спиране на решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия