Определение № 5 от 27.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 927/2016 г.

Производството е по чл. 48 ал.2 ЗМТА. Молбата е от страна на М. М. Р. –ищец по иска за отмяна на арб.решение от 10.03.2016 г. на АС-Велико Търново по арб.дело №10/2015 г. срещу [фирма]-гр.Р. за спиране на изпълнението на постановеното арбитражно решение, с което М. М. Р. е осъдена да заплати на [фирма]-гр.Р. сумите от 1230 евро равностойни на 2 405,67 лева-възнаграждение по договор за посредничество и 246 евро с левова равностойност на 481,13 лева-начислено ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ, както и сумата от 1230 евро равностойни на 2 405,67 лева-неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху тази сума и разноски в арбитражното производство в размер на 1745,28 лева. С вносна бележка от 13.04.2016 г. по сметка на ВКС в Б. Д. е внесено парично обезпечение в размер на 5 292,47 лева. Тази сума обхваща размера на присъдените като главници и неустойки суми, но не и сумата на присъдените в тежест на молителя деловодни разноски на противната страна в арбитражното производство в размер на 1745,28 лева. За разлика от спирането на изпълнението на въззивните решения, където последните не се ползват с изпълнителна сила по отношение на произнасянето от съда за разноските, то при арбитражните решения, които са окончателни, частта за разноските също се ползва с такава сила и следователно присъдените в тежест на молителя разноски също влизат в интереса от отмяна на арбитражното решение, поради което и изпълнението на арбитражното решение следва да се допусне частично само до размера на внесено парично обезпечение от 5 292,47 лева Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,