Определение № 2108 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1653/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. И. Ш. срещу определение № 10728/06.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 2175/2025 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Ш. срещу Заповед № ЛС-01-13 от 28.08.2025 г. на командира на Военно формирование 56080 – гр. Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е недопустимо, абсолютно незаконосъобразно и постановено при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че процесната заповед не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, респективно, че не подлежи на обжалване. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, като предвид връзката на обусловеност жалбата против процесната заповед следва да се разгледа по същество заедно с тази срещу уволнителната заповед. Частният жалбоподател се представлява от адв. Пушева, като се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по частната жалба – Командирът на Военно формирование 54950 – гр. Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 2175/2025 г. по описа на АС – Варна е образувано по жалба на Х. И. Ш., подадена срещу две заповеди – първата за дисциплинарно уволнение и освобождаване от военна служба, издадена от командира на военно формирование 54950 – Бургас и втората - за отчисляване от списъчния състав на военното формирование, където служи, издадена от командира на същото във Варна. В случая съдът е оставил без разглеждане втората обжалвана заповед, която разпорежда последиците описани в чл. 73, ал. 8 ППЗОВСРБ. С тази заповед се цели изпълнението на уволнителната Заповед ЛС-01-21/18.08.2025 г. на командира на Военно формирование 54950 - Бургас, поради което тя не създава права, нито задължения за адресата си и не накърнява правно значим интерес, който да е различен от интереса, засегнат от заповедта за дисциплинарно уволнение, прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност, който да подлежи на защита с обжалване по реда на АПК. Посочил е, че при липсата на самостоятелен характер на заповедта, същата не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на обжалване. Заповедта е постановена с цел изпълнение на заповедта за прекратяване на договора за военна служба, т. е. това е последица от постановения предходен индивидуален административен акт. Мотивите на съдебния акт са в съответствие с определение 17679 от 23.12.2019 г. по адм. дело № 14466/2019 г. на ВАС, пето отделение. Определението е правилно. Отчисляването от военнослужещия от списъчния състав съгласно чл. 73, ал. 8 ППЗОВСРБ е последица от прекратяването на договора за военна служба. Заповедта за отчисляване няма характер на самостоятелен административен акт, подлежащ на обжалване. Тя е акт в изпълнение на предходната заповед на командира на военното формирование за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и от военна служба, която поражда неблагоприятните последици за жалбоподателя. Заповедта за прекратяване на договора, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, на основание чл. 171 ЗОВСРБ. Както се посочи, Х. Ш. е обжалвал тази заповед заедно с процесната. Същата обаче няма самостоятелно значение и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като само привежда в изпълнение вече разпоредените с предходната заповед последици, без да създава нови такива. В този смисъл е и съдебната практика в тази насока. Възражението в частната жалба, че ако заповедта за прекратяване на договора за военна служба бъде отменена, то в правния мир ще продължи на съществува тази за отчисляване е неоснователно. След евентуалната отмяна на акта, породил правните последици, ще отпадне и разпореденото отчисляване, именно поради несамостоятелния му характер, а като последица от прекратяване на договора за военна служба. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро (200 лева), платими от жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение