Определение № 2887 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК, подадена от Н. М. Т. от гр. Добрич, с адрес [улица], [адрес]. С молбата е отправено искане до съда за допълване в частта за разноските на Решение № 7182 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1529 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. Молителката твърди, че пред касационната инстанция е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, но въпреки частичното уважаване на исковата й претенция, Върховният административен съд не се е произнесъл по него. Иска се присъждането на адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част на предявения срещу Министерство на вътрешните работи иск за неимуществена обезвреда. Министерство на вътрешните работи (МВР) със седалище и адрес на управление в София, ул. „Шести септември“ № 29, не изразява становище по нея в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата за допълване на решението по адм. дело № 1529/2024 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, настоящият състав на трето отделение е разгледал по същество касационната жалба на МВР против Решение № 476/14.12.2023 г. по адм. дело № 99/2023 г. на Административния съд – Добрич и се е произнесъл със съдебен акт, с който е обезсилил първоинстанцинното съдебно решение в частта, в която МВР е осъдено да заплати на Н. Т. законна лихва върху присъденото й обезщетение за периода 13.02.2022 г. до 12.10.2022 година, отменил е първоинстанционното решение в частта му, в която МВР е осъдено да заплати на Т. разликата (от 3 500, 00 лв.) над сумата от 3 500, 00 лева до 7 000, 00 лв., претендирана като обезщетение за причинени й неимуществени вреди от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № 8121к-2950/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание, ведно с претендираната законна лихва върху сумата и вместо това е постановил отхвърляне на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от Т. срещу МВР за осъждането на министерството да й заплати обезщетение в размер на разликата (от 3 500, 00 лв.) над сумата от 3 500, 00 лв. до 7 000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени й от отменена, като незаконосъобразна, Заповед № 8121к-2950/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2022 г. до окончателното й изплащане. С касационното съдебно решение е оставено в сила Решение № 476/14.12.2023 г. по адм. дело № 99/2023 г. по описа на Административния съд – Добрич в останалата му част и Т. е осъдена да заплати в полза на МВР 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за тази страна, в чиято полза е постановен съдебният акт. В хипотезата на частично уважаване на касационната жалба, ответната страна има право на разноски, направени за процесуалното й представителство съразмерно на отхвърлената част на касационната жалба. Такъв именно е настоящият случай. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявено своевременно от ответника по касация(молителката в настоящото производство), до приключване на съдебното заседание в касационната инстанция. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2024 г., сключен между Н. Т. и адв. Д. Чимширова, с предмет „изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство в производство по касационно обжалване пред ВАС на решение № 476/14.12.2023 г. по а.д. № 99/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич“. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лв., като е вписан начинът на плащане – в брой, което обстоятелство, съгласно приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г., е достатъчно, за да се приеме, че страната действително е заплатила възнаграждението. При съобразяване на изхода на делото в касационното производство, доказателствата за извършени от Т. разноски за адвокатски хонорар и направеното от МВР възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, е налице основание за допълване на постановеното от Върховния административен съд по адм. дело № 1529/2024 г. съдебно решение, като МВР следва да бъде осъдено да заплати на Т. направените от нея в касационната инстанция разноски в размер на 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума е съразмерна с отхвърлената част от касационната жалба. Не е налице прекомерност на заплатеното от молителката, тя и ответник по касация възнаграждение за един адвокат, респ. липсва основание за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част, тъй като заплатеният от страната адвокатски хонорар е уговорен под минимума за административни дела с материален интерес, определен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящото определение, с което то се допълва, също не подлежи на обжалване. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия