Определение № 60480 от 20.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2562/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба) на Агенция по вписванията срещу определение №244 от 20.04.2021г., постановено по в.т.д.№285/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Агенция по вписванията срещу решение №2/18.01.2021г. по т.д.№2/2021г. на Пернишки окръжен съд и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на въззивния съд, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ има характер на охранително и че Агенция по вписванията няма правен интерес да оспорва правилността на постановения в това производство съдебен акт. Излагат се доводи, че с измененията на ЗТРРЮЛНЦ (обн. в ДВ бр.105/2020г.), е призната процесуална легитимация на Агенцията да подава жалба срещу решението на съда в производството по чл.25 ЗРРЮЛНЦ, с което се отменя отказа на длъжностно лице от състава й да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване във водените от нея регистри. В подкрепа на тезата, че след изменението на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията има качеството на страна в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация, се прави препращане към мотивите на законопроекта за изменение на на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, с които промени е предвидена възможност, както за жалбоподателя, така и за Агенцията, да защитят своите права и интереси, включително чрез подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, получаване на препис от съдебното решение и право да се претендират разноски по чл.78 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от С. В. Д., в който се твърди, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като е съобразено с нормата на чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ и с формираната по въпроса практика на ВКС.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

В обжалваното определение е отразено, че производството пред САС е по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на Агенция по вписванията, срещу решение №2/18.01.2021г. по т.д.№2/2021г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменен отказ №20201227143829/30.12.2020г. на длъжностното лице при АВ, с който е отказано вписване на промени по заявление с вх.№ 0201227143829 от 27.12.2020г. по партидата на „Еврометал Радомир“ ЕООД.

За да приеме, че жалбата на Агенцията е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, апелативният състав е изложил следните съображения в обобщен вид:

• с изменението през 2020г. на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не се предоставя на органа, постановил отказа за вписване, правомощие да обжалва отменителното решение на окръжния съд. Това следва от тълкуването на посочената разпоредба съобразно смисъла и целите на закона, систематичното място на нормата в закона, съответствието й с установените принципи на охранителното производство и съответствието на нормата с изричното изискване на §6 от Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета от 15.07.2003г.

• производството по вписвания, респективно - по заличаване на вписани обстоятелства, е охранително и има едностранен характер, който характер не се променя в състезателен в резултат на изменението на чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ;

• в съответствие с чл.120 от Конституцията на РБ, разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда контрол за законосъобразност от страна на съда единствено на отказа на Агенцията по вписванията. Актът на длъжностното лице не представлява индивидуален административен акт, чиито контрол не е административен, а гражданскоправен. Съгласно чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ при отмяна на отказа съдът дава задължителни указания на АВ да извърши съответното вписване.

Настоящият състав споделя изцяло изводите в обжалваното определение. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено, като се имат предвид и следните аргументи:

Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава втора, чл.13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието - чл.3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл.7 - чл.9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице /чл.13 вр. чл.15 ЗТРРЮЛНЦ/, като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт /чл.22 ЗТРРЮЛНЦ/, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл.21 /чл.24 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно; При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.

Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава Петдесет и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр.34/2006 г., в сила от 01.01.2008г./ не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл.500 ГПК /отм./, с чл.25, ал.1 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Поради отсъствието на съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава втора, чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е охранително по смисъла на чл.530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при наличие на основание по чл.536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в процесуалния закон като основание за спиране на охранителното производство, и от разпоредбата на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствена страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа и по тази причина той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенция по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай - с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд /чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ/. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на АВ като страна в производството е лишено от законово основание. След като Агенцията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване. Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването по на юридически лица, съдържаща се в Глава петдесет и пета на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване - чл.606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването.

Предвид съображенията по-горе настоящият състав на ВКС намира за правилни изводите в обжалваното определение, че Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице и няма право на жалба срещу решението на съда, с което обжалваният отказ е отменен.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че със измененията в ЗТРРЮЛНЦ /в частност - ал.2 ал.4 и ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ/, обн. в ДВ бр.105/2020 г., на Агенция по вписванията е признато качеството на страна в производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване. Предвидената с изменението на ал.2 възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията.

Новата редакция на ал.4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доводът, че качеството на страна произтича от правния интерес на агенцията да се защити срещу съдебно решение, с което се засягат нейни права и законни интереси, е правно неиздържан, доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, по никакъв начин не засяга правната сфера на агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал.4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.

Настоящият състав на ВКС не намира за необходимо да обсъжда поддържаните в частната жалба доводи във връзка с мотивите към законопроекта, с който са въведени промените в чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като мотивите не дават основание за промяна на крайния извод на състава, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Отделно следва да бъдат споделени съображенията на апелативния състав относно конкретните конюнктурни причини, наложили внасянето на законопроекта за изменение на ЗТРРЮЛНЦ, които се откриват в мотивите към него, а именно: да бъдат преодолени „възникнали противоречия в съдебната практика“, каквито противоречия липсват относно задължението за разноски с оглед императивната норма на чл.541 ГПК.

Създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и също както обсъдената по-горе ал.2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,