Определение № 1740 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. вх.№ 7616/ 19.03.2025 г. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд № 1045/ 05.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 2706/ 2024 г., с което е върната подадената от П. П. частна жалба вх.№ 924/ 15.01.2025 г. против постановено от същия съд по същото дело определение № 13/ 03.01.2025 г., поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателят прави искане за отвод на съдията от апелативния съд, постановил разпореждането за връщане на частната жалба, като твърди, че то не е подписано и е нищожно. Според него разпореждането е издадено в нарушение на материалния закон /чл.288 НК/ и съставлява правно нищо. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното производство по гр.д.№ 2648/ 2022 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен иск от П. П. за сумата 100 000 лв, но без да е ясно срещу кой този иск е насочен и на какви обстоятелства се основава претенцията. След като с разпореждане от 31.05.2024 г. по гр.д.№ 5647/ 2024 г. исковата молба била оставена без движение и на ищеца били дадени указания за отстраняване на нередовностите й, неизпълнени в законния срок, със следващо разпореждане от 17.06.2024 съдът постановил връщане на молбата на подателят й. Срещу този акт е подадена частна жалба, върната на подателя поради отстраняване на нередовности с разпореждане от 06.08.2024 г. И срещу това разпореждане е подадена частна жалба, върната на подателя поради неотстраняване в срок на нередовностите й с разпореждане от 17.09.2024 г. По частна жалба срещу този акт е образувано производството пред Софийски апелативен съд, който с разпореждане от 21.10.2024 г. дал указания за отстраняване на нередовности в жалбата, а с определение от 03.01.2025 г. оставил без уважение искането на П. П. за предоставяне на правна помощ. Срещу определението от 03.01.2025 г. ищецът подал частна жалба, която апелативният съд оставил без движение с разпореждане от 31.01.2025 г. и дал указания на жалбоподателя да уточни обжалвания съдебен акт; да уточни в какво се състои порочността на обжалвания акт; да посочи в какво се състои искането и да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., с посочване № на делото, по което е постановено обжалваното определение и го предупредил, че в противен случай частната жалба ще бъде върната. В законния срок нито едно от тези указания не било изпълнено, поради което с обжалваното в настоящето производство разпореждане апелативния съд върнал частната жалба на П. П. срещу определението от 03.01.2025 г. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.275 ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл.260 – чл.262 ГПК, които задължават съда, пред когото жалбата е постъпила, да извърши проверка на редовността й. В случай на констатирана нередовност, този съд е длъжен да укаже на жалбоподателя да я отстрани в законовия срок, а ако указанията му не бъдат изпълнени – да върне частната жалба. Действията на Софийски апелативен съд са в съответствие с тези законови разпоредби. Частният жалбоподател не твърди, че е изпълнил дадените указания, а единствено излага твърдения за нарушения на материалния закон, които са неотносими, доколкото спорът за законосъобразността на действията на съда е процесуален. Единственото конкретно твърдение на жалбоподателя, че разпореждането не е подписано, се опровергава от наличния по делото документ, който е подписан от постановилия го съдия. Останалите доводи нямат отношение към законосъобразността на разпореждането и то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд