Решение № 5024 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2017 г.

Решение № 5024 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адвокат И. А. - пълномощник, против решение № 719 от 21.04.2017 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 1478/2016 година. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административно-производствени и несъответствие с целта на закона. Така посочени тези пороци представляват основания за отмяна на административен акт, а не пороци, които са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както се твърди на стр. 5 от жалбата. Затова съдът приема, че основанията за отмяна следва да се считат като неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт - Заповед № 03-РД-891/29.02.2016 г. като неправилна и незаконосъобразна. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника по касационната жалба - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез процесуален представител е постъпило писмено Становище, в което оспорва изцяло касационната жалба, излага доводи за неоснователност и прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за двете инстанции. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият състав констатира, че по адм. дело № 1478/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас необяснимо защо на жалбоподателя са били изпратени две съобщения за постановеното решение - на [фирма] чрез управителя Д. К., което е връчено на 25.04.2017 г. и на [фирма] чрез адвокат И. А., което е връчено на 04.05.2017 година. Меродавно е първото по дата съобщаване, а не второто, и считано от следващия ден - 26.04. за броене сроковете на дни според чл. 60, ал. 5 от ГПК, срокът за обжалване изтича на 09.05.2017 г., на която именно дата касационната жалба е била изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо. С оглед изложеното, входираната в Административен съд - Бургас на 11.05.2017 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок, и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД / 891 от 29.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за подпомагане, с която е постановен частичен отказ за финансиране по подадено от дружеството заявление за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. 1 от заповедта, по 17 позиции, на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във вр. с чл. 48, параграф 2. д) от Регламент (ЕС) № 809/2014 г., тъй като надвишават определените референтни разходи и поради непопадане в обхвата на допустимите разходи по чл. 32, ал. 1 и несъответствие с чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 година. По-конкретно, с обжалваната заповед в т. II. са отхвърлени за финансиране разходи по проектното предложение, които надвишават одобрените разходи по т. І, както следва: 1. за доставка на посадъчен материал за създаване на интензивна градина от биобадеми сорт "Нонпарел", "Никитски", "Старт", на обща стойност по проекта 24156, 00 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 6270, 44 лв.; 2. за доставка на механизирани услуги за създаване на интензивна градина от биобадеми на обща стойност по проекта 87747, 00 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 22777, 48 лв.; 3. за трактор STEYR KOMPACT 4105 ECOTECH на обща стойност по проекта 125368, 70 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 42927, 98 лв.; 4. за челен товарач STOLL, FZ 10 на обща стойност по проекта 26051, 66 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 13335, 64 лв.; 5. за вентилаторна пръскачка RICOSMA, BASE LT 1500 на обща стойност по проекта 20731, 80 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 4704, 60 лв.; 6. за шредер CALDERONI, TSCP 200 на обща стойност по проекта 13495, 23 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 751, 23 лв.; 7. за диск за косене на трева около дънерите с хидромотор и хидравлика на обща стойност по проекта 5280, 73 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 1056, 49 лв.; 8. за машина с отклоняваща се секция CALDERONI, FSP 92 на обща стойност по проекта 20340, 63 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 2290, 23 лв.; 9. за дискова брана CALDERONI, 24-46 на обща стойност по проекта 12908, 48 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 2216, 48 лв.; 10. за ремарке BERNARDI, В45 на обща стойност по проекта 15196, 80 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 2236, 80 лв; 11. за навесен обръщателен плуг LEMKEN, EurOpal 5 2+1 N 90 на обща стойност по проекта 23469, 96 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 6887, 10 лв.; 12. разходи за склад за съхранение на продукция на обща стойност по проекта 132062, 68 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 47673, 00 лв.; 13. разходи за Ел. инсталация на склад на обща стойност по проекта 15797, 18 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 5186, 86 лв.; 14. разходи за ограда на обща стойност по проекта 10730, 54 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 2899, 54 лв.; 15. за разходи за осветление за ограда на обща стойност по проекта 5622, 20 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 1519, 20 лв. В заповедта е прието, че разходите по т. 1-14 са недопустими за финансиране на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във вр. с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014 г., поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. Разходите по т. 16 за Информационна табела на обща стойност по проекта 1420, 00 лв., не са одобрени за финансиране в размер на 1420, 00 лв., тъй като не попадат в обхвата на допустимите разходи, описани в чл. 32, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година. Разходите по т. 17 за правни услуги на обща стойност по проекта 12300, 00 лв. не са одобрени за финансиране в размер на 12300, 00 лв., поради несъответствие с чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г., като по отношение на т. 17 в последното съдебно заседание, представителят на жалбоподателя изрично е заявил, че не обжалва заповедта в тази част, поради което разходите по т. 17 са извън предмета на настоящето производство. По искане на страните са назначени и приети заключения по три съдебни експертизи. В заключението на съдебно-техническа оценителна експертиза, извършена от специалист със специални знания в областта на оценяване на машини и съоръжения са изчислени пазарните цени на процесните машини по метода на пазарните аналози, като са използвани приложените по проекта оферти и са съпоставени с одобрените цени по проекта. Вещото лице не е успяло да установи размера на търговските отстъпки от вносителите на такава техника, тъй като те не са нормативно установени. А референтните цени на машините от базата данни на ДФЗ са в размерите, одобрени с оспорваната заповед. От приетите заключения по назначената съдебно-агрономическа експертиза и допълнителната такава, се установява, че проектът на жалбоподателя за създаване на 61 дка био бадемови насаждения е със схема на засаждане 5 на 3 метра, при която за един дка са нужни 66 дръвчета, която се различава от схемата, предвидена в заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г., раздел II. Като е приложил предвидената в раздел V на заповедта лимитирана пределна цена за 1 брой фиданки, експертът е изчислил максимално допустимите разходи в размера на 82855, 08 лв., а недопустимите в размер на 29 047, 92 лв., от които 6 270, 44 за посадъчен материал и 22777, 48 лв. за доставка на механизирани услуги за създаване на интензивна градина от биобадеми. В допълнително заключение, по искане на жалбоподателя, са изчислени пазарните цени за създаване на градината по проекта. Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) е установило допустимите за финансиране разходи за описаните в проекта и съпътстващата го документация склад за съхранение на продукция, ел. система на склада; ограда и осветление на ограда. В отговор на допълнително поставен от жалбоподателя въпрос вещото лице е изчислило пазарните стойности на тези обекти. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорения административен акт съдържа фактически основания за издаването му. В случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на бенефициента, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. На следващо място, съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след подаване на заявлението за подпомагане, ДФЗ е променил условията. В чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е предвидено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от Министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Безспорно със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и § 3 от ПЗР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е определен периодът за прием за заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9. Както се установява и от представената от ответника докладна записка, списъците с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи са публикувани на интернет страницата на ДФЗ на 27.03.2015 г., т. е. към момента на подаване на заявленията заявителите са били уведомени за кои дейности и активи ще се прилагат референтни цени. Съдът е приел, че референтните цени се формират от цените на съответния пазар и информацията за тях е достъпна за всеки кандидат, който прави проучване на пазара. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването против Заповед № 03-РД / 891 от 29.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Решението се явява неправилно. Неправилен е изводът на административния съд за наличие на мотиви, излагане на фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. Според изложеното в заповедта става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15 и чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година. Следва да се посочи, че както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Ето защо липсата на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 32, ал. 9 и чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 година. Според чл. 32, ал. 9 от наредбата, Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 (на същия чл. 32) чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на жалбоподателя са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция 3 месеца след приключване на периода за прием на заявления, което респективно е нарушило правото му на защита. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г., в която е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Периодът на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 година, затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата, поради което и представените заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. и заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. са ирелевантни за спора. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение. На следващо място, неправилно е приел първоинстанционният съд, че при издаването на административния акт е спазен принципа на чл. 13 АПК. В тази връзка настоящата инстанция следва да посочи, че определянето на цени при вече започнало административно производство и съобразяването им при произнасянето от административния орган противоречи на основен принцип в административния процес - принципът на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 АПК. Според този текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Наред с горното, от изложените в оспорената заповед мотиви не става ясно защо административният орган е приел, че относими в случая са именно референтните цени, определени няколко месеца след подаване на заявлението за подпомагане. Изложеното налага извод за допуснато от административния орган нарушение на основни принципи в административното производство - за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК и за последователност и предвидимост по чл. 13 от същия кодекс, съгласно които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и както вече се посочи, своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Безспорно Държавен фонд "земеделие" разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните цени, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане, но това правомощие следва да бъде упражнявано съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Определянето на референтните цени след приемането на заявленията за подпомагане и прилагането на тези цени при произнасянето по подадените заявления, засяга правата и законните интереси на заявителите в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни цени, е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. В този смисъл са: решение № 13135 от 01.11.2017 г. по адм. дело 6160/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС, решение № 14172 от 21.11.2017 г. по адм. дело 916/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС, решение № 3795 от 23.03.2018 г. по адм. дело 3063/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС, решение № 3838 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 7671/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС и решение № 4564 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 5191/2017 г. на Четвърто отделение на ВАС. За пълнота, настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че Административен съд - Бургас неправилно е счел, че трябва да съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и въз основа на това неправилно съдът с разпореждане от 27.07.2016 г. е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 8708, 12 лева съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ. В тази връзка следва да се посочи, че делото е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както всъщност е било отразено от административния ръководител при случайното разпределение и избора на съдия докладчик. И това е така, защото условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по процесната подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, са уредени в Наредба № 9 от 21.03.2015 година, издадена от министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане на [фирма] е проведена по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование) на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не на основание ЗУСЕСИФ. След като делото не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо е държавната такса да се определя на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. А след като е приел, че държавната такса за първоинстанционното производство е по ЗУСЕСИФ, необяснимо е защо държавната такса за касационната жалба е определена от същия съд и състав с разпореждане от 12.05.2017 г. на 25 лева – тоест в половин размер (каквото е изискването в б. "в" на т. 2б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието). Ако държавната такса се определяше по ЗУСЕСИФ, то за касационното производство размерът би бил съвсем различен и многократно по-висок. По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че като е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Заповед № 03-РД / 891 от 29.02.2016 г. в обжалваната й част, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта в оспорваните части като незаконосъобразни, а преписката - върната на органа за ново произнасяне по заявлението. При този изход на спора, на касатора [фирма] представляван от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение, които видно от приложените договори за правна защита и съдействие от 18.03.2016 г. и 26.02.2018 година възлизат общо на 7600 лева – договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой пред касационната инстанция, а пред първоинстанционния съд е заплатена по банков път, видно от представените платежни нареждания от 21.03.2016 г. и от 21.02.2017 година. Направено е своевременно от страна на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" възражение за прекомерност, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела са без определен материален интерес, е 500 лева. А делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за плащане по подмярка 4. 1 от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година, за която [фирма] е кандидатствал, видно от заявление с уникален идентификационен номер (УИН) [номер], уникален регистрационен номер (УРН) [номер] от 05.06.2015 г. с приложена към него документация. И след като по този вид дела е неотносим размерът на претендираната субсидия и е без значение каква част от исканата сума е уважена, оторизирана, отказана, прихваната, санкционирана, редуцирана, намалена, задържана и както още да е наречена, но не е изплатена реално, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение изобщо не съответства на тази сложност (и при формирана съдебна практика по същия въпрос), то адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано на 2000 лева за двете съдебни инстанции, който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора и съдебни разноски за депозит за три експертизи в размер на 500 лева и 25 лева внесена държавна такса по сметка на Върховен административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – Четвърто отделение,