Определение № 1087 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 683/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Х. Б., гражданка на Турция, чрез адвокат Стефанов, против определение № 16362 от 09.09.2024 г. постановено по адм. дело № 4959/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в разрез с процесуалните правила на АПК се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – зам. председателят на Държавна агенция за бежанците не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение Административен съд София-град е оставил без разглеждане оспорването на Х. Б., гражданка на Турция, против решение № 2350/09.02.2024 г., издадено от зам. председателя на ДАБ при МС, с което на Е. Е. Б., гражданка на Турция, родена на [дата]. и на М. А. Б., гражданин на Турция, роден на [дата]. е предоставен хуманитарен статут и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основанието на чл. 159, т. 4 АПК - за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като с оспореното решение не се засягат негови права и законни интереси. Определението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изложил подробни мотиви, основаващи извода му за недопустимост на жалбата, по която е образувано производство пред него, които се споделят от настоящата инстанция. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Засягане е налице когато тези актове нарушават или застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Интересът следва да е личен и пряк и е такъв когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Обжалваното решение на зам. председателя на ДАБ при МС не рефлектира пряко и непосредствено върху правната сфера на жалбоподателката, при което не е налице правен интерес от исканата защита и оспорването се явява недопустимо. Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт. Затова и не възниква право на оспорване в полза на лице, чиито лични права и интереси не са засегнати от акта, какъвто е настоящият случай. Неоснователни са доводите, че това решение рефлектира върху упражняването на родителските права на жалбоподателката по отношение на децата и. Предоставения с оспореното решение хуманитарен статут на децата е неотносим както към упражняването на родителските права, така и към правото на семеен живот. Упражняването на тези права от жалбоподателката, като тяхна майка, произтича от постановено от компетентен съд решение. В самата жалба, по която е образувано съдебното производство изрично е посочено, че децата са при нея, в Република Турция. Не съответства на установеното по делото твърдяното, че за Република България единственият известен родител е бащата и българската държава отрича да признае правата и на майка, която упражнява родителските права. Предположенията за извършване на незаконосъобразни действия от страна на другия родител въз основа на решението на зам. председателя на ДАБ при МС не основават интерес от оспорването. Както правилно е приел първоинстанционния съд, оспорването не може да реши въпроси от семейно естество, каквито се изтъкват и в частната жалба. Родителските права подлежат на защита в предвидения в държавата, където тя и децата и живеят, ред. Отделно от това, налице е възможност, при установените по делото обстоятелства, предоставената международна закрила да бъде прекратена. Предвид изложеното, постановеното от административният съд определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,