Определение № 6920 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2026 г.

Производството е по реда на чл. 236 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против разпореждане № 690/30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 1174/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 1689/04.03.2026 г. срещу разпореждане № 395/19.02.2026 г. на АССО и е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3849/09.02.2026 г., подадена против определение № 188/26.01.2026 г. по същото дело. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Иска се неговата отмяна. Настоящият състав на Трето отделение на Върховния административен съд, след като обсъди данните по делото, приема следното: С разпореждане № 395/19.02.2026 г. на АССО е оставена без движение частна жалба с вх. № 3849/09.02.2026 г., подадена от Г. К. против определение № 188/26.01.2026 г. по адм. д. № 1174/2024 г. по описа на АССО, като на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, включително за внасяне на държавна такса съобразно чл. 235а от АПК. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх. № 1689/04.03.2026 г., по която АССО е постановил разпореждане № 690/30.03.2026 г. С последното съдът е приел, че разпореждането за оставяне без движение представлява акт по администриране на жалбата, постановен в производство по чл. 213а, ал. 1 от АПК, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Поради това е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждане № 395/19.02.2026 г., а частната жалба с вх. № 3849/09.02.2026 г. е оставена без разглеждане. След постановяване на разпореждане № 690/30.03.2026 г. е постъпила частна жалба, наименувана „допълнение № 6002 към ч. ж. № 5860/23.02.2026 г. по описа на АССО“, подадена от Г. К. против същото разпореждане. С последващо разпореждане съдът е приел, че жалбата е редовна и допустима и е разпоредил изпращането на делото на Върховния административен съд. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно трайната съдебна практика разпорежданията, с които жалба се оставя без движение и се дават указания за отстраняване на нередовности, представляват действия по администриране на производството и не преграждат развитието му. Тези актове не попадат сред подлежащите на самостоятелно обжалване съдебни актове по смисъла на чл. 229 и чл. 236 от АПК. Законосъобразността им подлежи на проверка едва при евентуално обжалване на крайния съдебен акт, с който жалбата се връща или производството се прекратява. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждане № 395/19.02.2026 г. е постановено в рамките на производството по чл. 213а, ал. 1 от АПК и не подлежи на самостоятелно оспорване. Дадените с него указания касаят единствено отстраняването на нередовности на подадената частна жалба и не засягат окончателно правата на жалбоподателя. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане. Съдът е приложил правилно процесуалния закон, като е приел липса на годен предмет на самостоятелно обжалване. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и разпореждане № 690/30.03.2026 г. следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд