Определение № 2977 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2024 г.

Производството е по реда на чл.176а АПК, чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Образувано е по молба на земеделския производител (ЗП) „С. К. С.“ от гр. Пловдив, подадена чрез адв. Р. Рангелов от САК, за изменение на Решение № 13042/ 16.12. 2025г. по административно дело № 10322/ 2024 г. на ВАС в частта за разноските, като се присъдят допълнително адвокатските възнаграждения по т.1, т.4, т.5, т.9 от претенцията за разноски, съобразно изхода на спора. Насрещната страна- Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)– Бургас в предоставения от съда срок, не ангажира становище по така представената молба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното: Молбата за допълване на влязлото в сила решение е подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок по чл.176а АПК, чл.248 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С Решение № 13042/ 16.12. 2025г. по административно дело № 10322/ 2024 г. на ВАС в ЧАСТТА за разноските се ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Бургас да заплати на ЗП С. К. С. разноски за производството пред всички инстанции, за държавни такси и депозити за експертизи в размер на 902 лева и 50 ст.; ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Бургас да заплати на ЗП С. К. С. разноски за производството пред всички инстанции, съразмерно на уважената част на исковете, в размер на 79 146 лв. за адвокатско възнаграждение. Отхвърля претенцията за адвокатско възнаграждение за разликата над 79 146 лв. до нейния пълен размер от 509 172, 90 лв.; ОСЪЖДА ЗП С. К. С. да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите- гр. Бургас разноски за производството пред всички инстанции, съразмерно на отхвърлената част на исковете, в размер на 9 426 лева. Искането за изменение на това решение е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съдът разполага с правомощието по чл.176а АПК и чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, което в случая не е налице. Съобразно точка 11 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК, може да бъде заявена валидно най- късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Според т.1 и т.2 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за което следва да се представят доказателства, както и списък за разноски по чл. 80 ГПК. В случая липсва обосновано искане, по което съдът да не се е произнесъл. Не е налице грешка или пропуск, който да обоснове необходимост от допълване на съдебния акт. С това липсва необходимост от корекция. В съдебното решение са изложени подробни мотиви, че претенциите на ЗП С. С. за разноски, описани в списъка по т.1.4, т. 5, т.6 и по т.9 са неоснователни и недоказани. Посочено е, че видно от представените банкови извлечения тези разноски са заплатени от страна на Амарел България ЕООД, макар и с изричното посочване ЗП С. С.. По делото не са представени доказателства защо Амарел България ЕООД поема задължението на ЗП С. С., нито има представен документ за сключено споразумение за това. Поради посоченото, претендираните като разноски за адвокат Рангелов, като недоказани не са присъдени. В този смисъл е Решение № 7991 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. дело № 10609/ 2024 г., III отд., което е за аналогичен казус. На второ място допълнително е разяснено, че искането за присъждане на адвокатските възнаграждения по т.1.4, т. 5, т.6 и по т.9 е неоснователно и поради това, че ищецът по иска е упълномощил Адвокатско дружество „Зарева и Златева“, като се е явявала адвокат адв. Д. Зарева или адв. Т. Златева, които са подали исковата молба и представлявали ищецът. Същото пълномощно не е оттегляно и е имало действие през цялото време на разглеждане на делото- до неговото приключване с влязло в сила решение. Ангажирането на втори пълномощник в лицето на адвокат Р. Рангелов, не може да обоснове допълнителни разноски, които да бъдат възстановени от загубилата делото страна. Договарянето на възнаграждение с втория процесуален представител не подлежи на компенсиране, тъй като при наличието на осигурен пълномощник, това представителство е допълнително, второ поред, което тъй като не е безспорно необходимо, като допълнителна защита, не следва да се вменява в тежест на другата страна. Тези допълнителни разноски остават за сметка на ползващата я страна. С молбата за изменение не са изложени допълнителни аргументи, нито са представени доказателства, поради която същата е неоснователна, недоказана и необоснована. При това положение настоящият състав счита, че не следва да бъде изменено постановеното решение по настоящото дело в частта за разноските. Искането, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл.176 а, ал.3 АПК, чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд- Трето отделение