Определение № 103 от 10.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5371/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. С. Б. срещу определение № 1128/31.10.2023г. по ч.гр.д.№ 451/23г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 15.05.2023г. по гр.д.№ 1304/23г. за прекратяване на исковото производство на основание чл. 130 ГПК. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба, касационната инстанция установи следното: Счетеният за недопустим иск, предмет на прекратеното исково производство, е облигационен - за установяване нищожност на договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, сключен на 13.08.1996г. между кмета на Община Велико Търново, от една страна и П. С. и М. С., от друга. Цената му, доколкото договорът има за предмет отстъпване право на строеж върху държавна земя, се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК. Данъчна оценка за отстъпеното право на строеж няма, поради което определяща е пазарната цена. Тя, съгласно посоченото в атакувания договор, е 3360 неденоминирани лева. Следователно цената на предявения иск е под 5 000 лв., поради което касационният контрол върху въззивното определение е изключен на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС