Определение № 926 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1378/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба от касатора К. К. Т. с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 3447 от 05.12.2025 г. по т. д. 1378/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като моли присъденото на ответника по касационната й жалба „АБ Витра“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 400 лв. с вкл. ДДС да бъде намалено като прекомерно до сумата 1 125 лв. с вкл. ДДС с доводи, че размерът е почти двойно по-голям от установения размер в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Насрещната страна, „АБ Витра“ ООД, оспорва молбата като неоснователна. Излага, че не са налице предпоставките за намаляване на заплатения адвокатски хонорар, като поддържа, че същият е съответен на осъществената от адвоката работа, както и на предмета на делото и фактическата и правната му сложност. Молбата е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, като в хипотезата на искане за намаляване на заплатеното възнаграждение на адвокат от насрещната страна, законът не поставя изискване за депозиране на списък по чл. 80 ГПК като предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК. Молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските. Както е приел съдът с определението си от 05.12.2025 г., ответникът по касация доказва извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 2 400 лв. с вкл. ДДС за осъществена защита по подадената касационна жалба от ищеца. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая искът по чл. 155, т. 1 ТЗ е изцяло отхвърлен и ответникът „АБ Витра“ ООД има право на сторените разноски за защита срещу жалбата на ищеца. Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Според настоящия състав на съда не е налице прекомерност на уговореното от ответника по касация възнаграждение за процесуално представителство по спора, като съдът съобразява предмета на делото, фактическата му сложност – спорност на релевантните факти, събраните множество доказателства, поддържаните с касационната жалба подробни доводи и възражения, поставените с изложението към касационната жалба въпроси и извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия по предоставена правна помощ и защита с депозирания писмен отговор на касационната жалба. По поддържания с молбата по чл. 248 ГПК довод, че възнаграждението е по – високо от определения минимум в Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде добавено, че на съда му е служебно известно решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, задължително за всички съдилища в Република България/ чл. 633 ГПК/, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба. Цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика се съобразява от настоящия състав на съда и при дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не взема предвид разпоредбите от Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение