Определение № 12862 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на К. А. М., срещу определение № 19212 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело № 7864/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане да бъде осъден кметът на Столична община да разпореди премахването на частично въведената нова постоянна организация на движението по бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Витоша“, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и бул. „Ген. Скобелев“ в град София в периода 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г. и да въведе отново действащата до 14.04.2024 г. постоянна организация на движението по посочените три булеварда и ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Кмета на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че в случая не се касае за неизвършване на нормативно установено задължение за извършване на фактически действия от страна на кмета на Столична община, поради което и защитата по чл. 256 от АПК е недопустима. Според съда, съображенията изложени в искането и в последващата молба- уточнения, че задължението на кмета на Столична община да разпореди премахването на частично въведената нова постоянна организация на движението по бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Витоша“, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и бул. „Ген. Скобелев“ в град София в периода 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г. и да въведе отново действащата до 14.04;2024 г. постоянна организация на движението по посочените три булеварда и ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ произтича от разпореждане № 5390 от 16.05.2024 г., постановено по адм. д. N° 4553/2024 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с определение №7678/20.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5835/2024 г. по описа на Върховния административен съд, дават основание за квалифициране на търсената защита като такава срещу неизпълнение на съдебен акт, а не срещу незаконосъобразни фактически действия. Определението е правилно. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. За да е налице приложимост на реда на защита по чл. 256 от АПК, задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правна норма, при настъпване на определен юридически факт, т.е. за органа следва да е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за извършване на определено фактическо действие. Предметът на защита следва да е насочен срещу задължение на административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, които той не извършва. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че м случая не се касае за неизвършване на нормативно установено задължение за извършване на фактически действия от страна на кмета на Столична община, поради което и защитата по чл. 256 от АПК е недопустима. Обосновано е посочено, че съображенията изложени в искането и в последващата молба- уточнение, че задължението на кмета на Столична община да разпореди премахването на частично въведената нова постоянна организация на движението по бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Витоша“, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и бул. „Ген. Скобелев“ в град София в периода 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г. и да въведе отново действащата до 14.04.2024 г. постоянна организация на движението по посочените три булеварда и ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ произтича от разпореждане № 5390 от 16.05.2024 г., постановено по адм. д. N° 4553/2024 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с определение №7678/20.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5835/2024 г. по описа на Върховния административен съд, дават основание за квалифициране на търсената защита като такава срещу неизпълнение на съдебен акт, а не срещу незаконосъобразни фактически действия. Съобразно чл. 268, т. 2 от АПК решението на съда е изпълнително основание, поради което и за защитата срещу неизпълнението му е приложим Дял V от АПК, а не реда за чл. 256 от АПК. В конкретния случай се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, поради което оспорващия разполага с процесуалната възможност да получи защитата, предвидена в текста на чл. 304 от АПК. Следователно, както правилно е приел административният съд, жалбата по чл. 256 от АПК се явява недопустима, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,