Определение № 125 от 07.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 160, ал.1 и чл. 161, ал. 3 АПК. Постъпила е частна жалба с вх. № 26508/12.12.2025 г. от „Фератум България“ ЕООД с ЕИК 200599406, чрез адв. П. Цанов, срещу Определение № 2050 от 24.10.2025 г., постановено от Административен съд – Кърджали (АС-Кърджали) по адм. дело № 335/2025 година. С оспореното определение първоинстанционният съд e отхвърлил молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 1564/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 335/2025 г. по описа на АС-Кърджали като неоснователна и е оставил без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу същото решение. Последният излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорваното определение. Ответникът по жалбата – З. Ф., подава възражение в законоустановения срок чрез адв. Т. Цонев, с което счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а процесното разпореждане да бъде оставено в сила. Претендира разноски. След като настоящата съдебна инстанция взе предвид становището на страните и приетото от фактическа и правна страна приетото от първоинстанционния съд, намира следното: Производството по възстановяване на срока за касационно обжалване на първоинстанционното Решение № 1564/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 335/2025 г. по описа на АС-Кърджали е започнало по повод на молба на частния жалбоподател от 29.09.2025 г., последвана от касационна жалба, подадена по пощата на 16.10.2025 година. В нея са изложени съображенията, че първоинстанционното решение е ненадлежно връчено на процесуалните представители на „Фератум България“ ЕООД, посочени в приложеното към първоинстанционното производство адвокатско пълномощно. Вместо това решението на АС-Кърджали е било връчено на 29.07.2025 г. на юрисконсулт Г. Георгиева на седалището и адреса на управление на „Фератум България“ ЕООД. За да постанови оспореното определение, АС-Кърджали е счел, че искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на първоинстанционното решение е просрочено, доколкото решението на АС-Кърджали е било връчено на 29.07.2025 г. на юрисконсулт Г. Георгиева в качеството ѝ на служител на частния жалбоподател, на адрес: гр. София, [адрес], на който адрес е и седалището и адреса на управление на дружеството. Прието е, че връчването е осъществено по реда на чл. 50, ал. 1 вр. с ал. 3 от ГПК, а 14-дневният срок за касационно обжалване е изтекъл на 12.08.2025 г. (присъствен ден). От своя страна искането за възстановяване на срока за оспорване е подадено на 29.09.2025 г. по куриер, а касационната жалба е подадена по пощата на 16.10.2025 г., или след изтичането на законоустановения срок за касационно обжалване. Освен горното, съдът е посочил, че пропускането на срока за касационно обжалване не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, тъй като те представляват такива обстоятелства, при които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа (извън обичайните, нормално очакваните). Наред с това, те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е била в състояние да ги преодолее. Поради това връчването на съобщения по седалището и адреса на управление на дружеството-страна в съдебното производство е възможност, която винаги е съществувала в процесуалното право и полагането на елементарна грижа гарантира възможност за реализиране на правото на касационно оспорване. Още повече, че случая частният жалбоподател е бил надлежно призован именно на адреса, вписан в Търговския регистър. Това било обикновен, нормален, утвърден способ за съобщаване, поради което не може да се приеме, че връчването по седалището и адреса на управление на частния жалбоподател било особено непредвидено обстоятелство. Определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Според изречение второ на цитираното правило, искането за възстановяване на срок може да бъде направено и с жалбата. Правилно, АС-Кърджали е приел, че в случая искането за възстановяване от 29.09.2025 г. е било просрочено, тъй като решението е било връчено на 29.07.2025 г. на представител на „Фератум България“ ЕООД. Съгласно чл. 137, ал. 5 вр. с чл. 18а, ал. 8 АПК когато съобщението не може да бъде извършено по реда на чл. 18а, ал. 1-6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призована на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянния адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписани в регистъра адрес. В настоящия случай, е бил посочен съдебен адрес, на който да бъдат връчвани книжа по делото, а именно – гр. София 1113, район „Изгрев“, [жк], [улица], ет. [номер], тел. [номер], Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Макар връчването на първоинстанционното решение да е извършено при неспазване на изричната норма на чл. 137, ал. 5 вр. с чл. 18а, ал. 8 АПК, предвиждаща поредност на връчването, то този порок не представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал.1 АПК, което да обуславя право на възстановяване на срока. Това е така, тъй като такова обстоятелство, обуславящо правото на възстановяване на срока е налице, когато жалбоподателят не е могъл да узнае за решението, дори при полагане на необходимите усилия и грижа (извън обичайните, нормално очакваните). Непредвидените обстоятелства трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е била в състояние да ги преодолее – например когато съобщението е връчено на друго лице от изброените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което лице е било съгласно да го приеме и адресатът на връчването е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването (арг. от чл. 46, ал. 4 ГПК). В случая не са наведени доводи, че е налице такава хипотеза, доколкото спорен е въпросът дали връчването е станало надлежно, тъй като е извършено спрямо страната чрез юрк. Георгиева на седалището и адреса на управление на „Фератум България“ ЕООД, а не спрямо нейния процесуален представител. Връчването на страната, вместо на нейния процесуален представител, при неспазването на законово регламентираната поредност, не води до обективна невъзможност за узнаване на решението, породено от извънредни обстоятелства. В такъв случай страната не губи правото да подаде в срок касационна жалба самостоятелно при спазване на изискванията на чл. 212, ал. 2 АПК или да възложи подготвянето и подаването ѝ на своя процесуален представител, като го уведоми за връченото ѝ решение. Щом това е така, то правото и на защита не е накърнено и поради това в настоящия случай важи изложеното в Решение № 3524 от 17.03.2021 г. по адм. дело № 13673/2020 на Върховния административен съд: „Посочването от страна по делото на лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или на пълномощник по делото, не води до нередовност на връчването и личното получаване от страната на призовката, респективно съобщението. Посочването от страната на съдебен адрес е нейно процесуално право, целящо гарантиране на редовността на връчването на призовките, респективно съобщенията и с оглед на това ефективното упражняване на правото на защита. В хипотеза на получена лично от страната призовка, респективно съобщение на адрес, различен от съдебния, целта на закона е постигната.“ С оглед на горното, първоинстанционното определение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора, разноски се дължат на ответника по жалбата – З. Ф. на основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 вр. с чл. 236 АПК, като същите са в размер на 500 лева, платими на адвокат Т. Цонев, вписан в САК, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАДв - поради осъществена от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на близко лице. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение