Определение № 5959 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3587/2024 г.

Постъпила е молба от К. И. Б., [населено място], с искане да бъде изменено определение №2950 от 10.06.2025 г. по гр.д. №3587/2024 г., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските. Изложени са твърдения, че и на нея трябва да бъдат присъдени деловодни разноски, а също така че не дължи тези, които са присъдени на насрещната страна. Ответникът по молбата „Т. София“ ЕАД, [населено място], оспорва молбата и претендира деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение №2950 от 10.06.2025 г. по гр.д. №3587/2024 г., на ВКС, ІII г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1998 от 05.04.2024 г. по в.гр.д. № 8437/2022 г. на Софийския градски съд. Отхвърлено е искането за сезиране на Конституционния съд на Република България за обявяване противоконституционност на разпоредбите на Глава 37 ГПК, уреждаща заповедното производство. Осъдена е К. И. Б., [населено място], да заплати на „Т. София“ ЕАД, [населено място], 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Деловодните разноски на ответника по касационната жалба „Т. София“ ЕАД са присъдени на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК съобразно изхода на спора. Схващането на молителката, че и на нея трябва да бъдат присъдени деловодни разноски, не може да бъде споделено, тъй като то противоречи на деликтния характер на отговорността за разноски. Страната, която е загубила делото, е длъжна да плати всичко – държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на извършените процесуални действия. Принципната обосновка за това базово правило може да се види във фундаменталния принцип, че спечелилата делото страна не трябва да понесе вреди и загуби, свързани с процеса и че страната, в чиято полза е постановено решението, не трябва да носи тежестта на каквито и да било разноски или такси. Това правило важи за всички инстанции, през които може да премине делото – първата, въззивната, касационната. Основната функция на отговорността за разноски е превантивната. След като всяко лице предварително знае, че при загуба на делото ще понесе не само направените от него разноски, но и разноските на насрещната страна, то много внимателно ще трябва да преценява дали искът му е основателен и какви са му шансовете при евентуален бъдещ процес. Ето защо молбата е неоснователна. Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на юрисконсултска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл.248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.