Определение № 16 от 04.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 166/2010 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. Й. от София за отмяна на основание чл.303,ал.1 ГПК на влязлото в сила решение № 35/27.03.2009 г. по т.д. № 816/2008 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя в сила решение № 43/12.03.2007 г. по гр.д. № 613/2005 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 22.05.2003 г. по гр.д. № 1460/2001 г. на СГС, с което по иска предявен от С. о. срещу Г. А., като Е. с фирма Д. – София, Ж. Й. и Ил. Й. е признато за установено, че договор за покупко-продажба от 28.07.98 г., предмет на нот.акт № 149/98 г., е нищожен на основание чл.26,ал.1 ЗЗД-поради противоречие с чл.41,ал.2 ЗППДОП-отм. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Доводите в молбата за отмяна са, че решенията са недопустими и неправилни. Тези доводи биха били основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а то вече е приключило, но не могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303,ал.1 ГПК. Отмяната не е фаза на исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно производство. Затова, не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и не могат да се прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. По изложените съображения, молбата за отмяна е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.