Определение № 3802 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2026 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молбa вх. № 134734 от 12.11.2025 г., подадена от Д. Б. Я., чрез адв. Н. Н., за отмяна на влязло в сила решение № 2760 от 07.05.2025 г. и разпореждане № 11610 от 07.05.2025 г. /с идентичен текст/, двете постановени по гр. д. № 2133/2024 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата „Първа инвестиционна банка” АД в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт А. М., оспорва молбата за отмяна, като недопустима и неоснователна, по изложени съображения. При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г. о., намира следното: С решение № 2760 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2133/2024 г. по описа на Софийски градски съд, предмет на производството по отмяна, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Първа инвестиционна банка” АД са обявени за недействителни договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № 768 от 24.08.2022 г., по описа на нотариус В. И., с район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. № 63123 от 24.08.2022 г., акт № ..., том ..., по описа на Служба по вписванията - София, сключен между К. С. К. и Р. А. Я., както и договор за дарение на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № 767 от 24.08.2022 г., по описа на нотариус В. И., с район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. № 63122 от 24.08.2022 г., акт № ..., том ... по описа на Служба по вписванията - София, сключен между Д. Б. Я. и Р. А. Я., с които е прехвърлен апартамент № ..., находящ се в жилищна сграда блок ..., вход „...“, в[жк], с административен адрес на сградата: [населено място], район „В.“, [улица], вх. ..., на първия етаж, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., ведно с 1,2518 % ид. ч. от поземления имот с идентификатор № ... и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците са осъдени за разноски. Молителката е обосновала основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с твърдения, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Твърди, че е узнала случайно за крайния съдебен акт по делото на 16.10.2025 г., който не й е бил връчен; нито молителката, нито упълномощения от нея адвокат са били надлежно призовани за първо съдебно заседание по делото, съответно не са получили и са участвали при обявяване на окончателен доклад по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК; след спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, молителката не е била уведомена за възобновяване на производството по делото, освен това крайните съдебни актове на първоинстанционния съд не са й връчени надлежно, поради което правото й да оспори решението и разпореждането е било преградено. Видно от данните по делото исковата молба е била връчена на молителката /ответник в производството пред СГС/ – лично, на 13.05.2024 г. На 02.06.2024 г., заедно с останалите ответници, е подала общ отговор, чрез адвокат П. Б., упълномощен от тримата с приложено към отговора пълномощно от 02.06.2024 г. за представителство по делото до приключването му пред всички инстанции /л. 150 от делото на СГС/. Нито ответниците, нито представляващия ги адвокат са се явили в първото по делото заседание на 25.02.2025 г., за което съдът е опитал да уведоми последния, чрез ССЕВ. В това заседание е приет доклада по делото по чл. 146 ГПК. Адвокат Б. се явил на следващото, последно заседание на 29.04.2025 г., на което съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение на 29.05.2025 г. Адвокатът е представил и писмена защита в предоставения му от съда срок. Тоест, молителката е взела участие в делото по принцип. В молбата за отмяна не се съдържат надлежни твърдения, кое точно процесуално действие ответницата не е могла да извърши в следствие на нередовното призоваване за първото по делото о. с. з., което да е довело до неправилност на постановеното решение. Ако се приеме, че е налице нередовно призоваване, подобно процесуално нарушение би могло да бъде отстранено по пътя на инстанционния контрол от въззивния съд. Освен това, от данните по делото на не може да се направи извод, че решението на СГС е влязло в законна сила. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на изрично посочените в закона основания. Молбата за отмяна е подадена от адвокат Н. чрез ССЕВ на 11.11.2025г., а съобщението за връчване на препис от решението е изтеглено от адвокат Б. на 16.05.2025 г. в 14:35:19 часа, притежаващ валидно пълномощно за получаването му. Доколкото обаче адв. Б. не е давал съгласие съобщенията по делото да му се връчват чрез ССЕВ, връчването е нередовно /ако би било редовно подадената молба за отмяна би била извън тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК/, поради което решението не е влязло в сила към 17.10.2025г., когато адвокат Н. е подал заявление/ССЕВ 16.10.2025г./ за достъп до електронното дело, нито след това, доколкото по делото на СГС не е видно на страната или адвоката да е връчван препис от съдебното решение. Предвид изложеното молбата за отмяна следа да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение