Определение № 50009 от 02.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2215/2022 г.
ВКСII търговско отделение02.10.2024 г.докладчик Анна Баева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. П. К. като пълномощник на Б. С. А. частна жалба срещу определение от 21.04.2022 г. по в.гр.д. № 2221/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К. като пълномощник на Б. С. А. срещу определение от 21.04.2022 г. по в.гр.д. № 2221/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е налице правна и фактическа сложност в производството пред въззивната инстанция, която да обосновава завишаването над минималните на размера на присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение. Навежда доводи, че произнасянето на Софийски апелативен съд по молбата по чл. 248 ГПК е бланкетно и неаргументирано. Счита, че не е налице основание за допълнително присъждане на разноски на ответника за първата инстанция, а като краен резултат намира присъдените за двете инстанции разноски за прекомерни. Твърди, че не е отчетено направеното възражение за прекомерност, както и че не е съобразена цената на предявения иск. Излага съображения, че законосъобразният размер съгласно Наредбата за минималните размери е 3846 лв. с ДДС, до която сума следва да се намалят присъдените на ответната страна разноски. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. С Решение № 125 от 25.07.2024 г. по т. д. № 2216/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено решение № 10006 от 18.01.2022 г. по в.гр.д. № 2221/2018 г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 7310 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 16721/2015 г. на СГС, ГО, I – 17 състав в осъдителната му част са отхвърлени предявените от Б. С. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 30 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за сумата 154,69 лева, вместо което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Б. С. А. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 154,69 лева - обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 23.05.2013 г. ПТП, на основание чл. 282, ал. 3 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 24.12.2014 г. до окончателното плащане. С решението си касационната инстанция се е произнесла и по дължимите в производството разноски съобразно крайния изход на спора, като с решението е отменено обжалваното въззивно решение на САС и в частта, с която Б. С. А. е осъдена да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ допълнително сумата 1329 лева – разноски за първата инстанция, и сумата над 2983,94 лева до 5099 лева – разноски за въззивната инстанция, вместо което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на представителя на ищцата – адв. П. К., сумата 3500 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществено процесуално представителство за първоинстанционното и въззивното производство. Като взе предвид, че с решението по т. д. № 2216/2022 г. на ВКС са определени съобразно изхода на спора разноските, дължими за всички инстанции, в това число и дължимото на ответника съответно на отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК обезщетение за сторените от него разноски за процесуално представителство в първоинстанционното и въззивното производство, настоящият състав на ВКС намира, че подадената частна жалба срещу определение от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 2221/2918 г. на Софийски апелативен съд към настоящия момент е без предмет, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение