Определение № 602 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Т. А. М. /Тахир Х. М. / и Г. Г. Х. срещу определение № 172 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 276/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 962/08 г. Районен съд гр. Д. е постановил отказ от спиране на производството по съгласие на страните на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 ГПК. Молителите са обжалвали определението на първоинстанционния съд, но с обжалваното определение Окръжен съд гр. Д. е прекратил производството по делото като е приел, че първоинстанционното определение не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Обжалваното определение не попада в посочената категория определения, затова обжалването ме у недопустимо. Доводите изложени в частната касационна жалба са неотносими към спорния въпрос, тъй като се отнасят до същността на спорния въпрос, а не до допустимостта на обжалвания акт. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът