Решение № 179 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение20.10.2015 г.докладчик Любка Богданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1491 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 2016/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Теменуга Б. Ю. от [населено място], [улица], ет. V, ап. 19, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ТЦ "Г.", ет. III, офис 3-7, чрез адвокат Р. П. срещу [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 178 от 28.06.2013 г. на управителя на дружеството и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност "ръководител търговска експлоатация" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 179 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. К. срещу въззивно решение № 1491 от 18.07.2014 г. по гр. дело № 2016/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1841 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 13862/2013 г. на Пловдивски районен съд и са уважени предявените от Теменуга Б. Ю. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 178 от 28.06.2013 г. на управителя на дружеството и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност "ръководител търговска експлоатация" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 4475.52 лв., ведно със законната лихва. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендират се разноски за производството. Ответницата по касационната жалба Теменуга Б. Ю. изразява становище, че решението е правилно, а жалбата неоснователна. Поддържа, че работодателят не е доказал длъжността, която е заемала да е съкратена, а напротив трудовата й функция е осъществявана от св. С. М. - работещ на длъжността "ревизор безопасност на движението". Излага съображения, че при прекратяване на трудовото й правоотношение не е изпълнено изискването за подбор по чл. 329 КТ в рамките на цялото предприятие, след като има служители на длъжност с еднакви или близки наименования, макар и с място на работа на различен териториален обхват, но по същество еднакви или сходни. Претендира разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 668 от 15.06.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпросите: налице ли е реално съкращаване на щата при условие, че към съществуващите трудови функции бъдат прибавени нови такива; налице ли е съкращаване на щата при фактическо премахване на трудовата функция като длъжност или щатна бройка; задължителен ли е подборът при съкращаване на длъжност в териториално обособено структурно звено, когато в звеното съкратената длъжност е единствена. Поставените въпроси са относими към правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. П. право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решение за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания /предварителната закрила по чл. 333 КТ или провеждане на подбор по чл. 329 КТ/, работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно. В този смисъл е решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл е решение № 17 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о., ГК. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор се извършва измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/, но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове. Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Работодателят обаче не е длъжен нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор. В този смисъл и решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о. ВКС и решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 КТ за уеднаквяване на съдебната практика. За да уважи предявените от Ю. срещу [фирма] исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата, както и че извършеният подбор по чл. 329 КТ е незаконосъобразен. Според съда работодателят не е доказал структурно-управленската обособеност на звено "Б.", поради което е следвало да извърши подбор между лицата заемащи длъжността "ръководител търговска експлоатация" в звената Б., Р., Л. и В., както и промяна в длъжностната характеристика на длъжността "ревизор безопасност на движението" заемана от С. М., който е изпълнявал трудовата функция "ръководител търговска експлоатация" след уволнението на ищцата. При дадения отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на щата. Данните по делото сочат, че е взето решение на Общото събрание на дружеството да се съкрати длъжността "ръководител търговска експлоатация" в звено ЖП Б. Утвърдено е ново щатно разписание, в сила от 1.05.2013 г., в което не е предвидена в звено ЖП Б. длъжността "ръководител търговска експлоатация". Установено е по делото, че трудовите функции на съкратената длъжност са възложени и се изпълняват от С. М., който е изпълнявал длъжността "ревизор на безопасността на движението". При дадения отговор на поставения правен въпрос следва че съкращаването на щата е реално, тъй като е престанала да съществува трудовата функция за заеманата от Ю. длъжност, като без значение е, че изпълнението е разпределено на друг назначен отпреди това служител - С. М., който изпълнява и длъжността "ревизор на безопасността на движението". Установено е по делото, че е съкратена единствената щатна длъжност "ръководител търговска експлоатация" в звено ЖП Б., като в останалите звена намиращи се в други населени места - Р., Л., В. съществуват щатни бройки за тази длъжност. При дадения отговор следва, че работодателят не е длъжен нито може да извърши подбор между ищцата и лицата заемащи същата длъжност в други населени места. В случая подбор по чл. 329 КТ не е бил необходим, тъй като такъв трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. В звено ЖП Б. длъжността "ръководител търговска експлоатация" е една. Неправилно съдът е приел, че звеното не е обособена структура, тъй като не представлява самостоятелна организационно-управленска структура, т.е. не е налице относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Видно от представените щатни разписания, включително и действащото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в отделните населени места звената са обособени като структурни звена. П. между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури. Работодателят в случая не е бил длъжен да извършва подбор по критериите на чл. 329 КТ тъй като в структурното звено ЖП Б. служителката заемаща длъжността "ръководител търговска експлоатация" е била една и дейността й е била съкратена. Видно от изложеното работодателят е осъществил надлежно правото си да прекрати трудовия договор с едностранно изявление поради съкращаване на щата, без задължението да извърши подбор. По тези съображения обжалваното решение като незаконосъобразно ще следва да се отмени и касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законосъобразност на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.