Определение № 422 от 01.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 26/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1108 от 24.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 437/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 1499 от 18.07.2013 г. по гр.д.№ 796/2013 г. на Смолянски районен съд, с което е отхвърлено искането на [фирма] - [населено място] за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу [община], обл.С. за 11 189.24 лв., със законната лихва от 15.07.2013 г. поради нередовност на заявлението - неприлагане на документ за внесена изцяло държавна такса (невнесена държ.такса 0.13 лв.). Жалбоподателят поддържа, че не се касае за даване на указания за отстраняване нередовност на заявлението относно изложение на обстоятелствата, на които основава искането, а за размера на дължимата държавна такса. Сочи съдебна практика, в противоречие с която въззивният съд е решил изложения въпрос, включително образуваното по въпросите на заповедното производство тълк.дело на ВКС, ОСГТК №4/2013 г. Ответникът по частната касационна жалба [община], обл. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че е подадена частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК поради нередовност на същото, като въззивният съд не дава указания за отстраняване нередовността на заявлението, намира че жалбата е недопустима. Съгласно т.8 на ТР №4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство, уредено от закона като двуинстанционно и по силата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство (въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските), заповедното производство не е "друго производство" по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 3 ГПК, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, и няма препращаща разпоредба, по силата на която да се предвижда касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение