Определение № 353 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6414/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Н. М. чрез пълномощника адв. П. срещу разпореждане от 06.06.2013г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 6420/2013г., с което е върната въззивната му жалба срещу решение на Софийски районен съд по гр.д. № 30558/2012г. Жалбоподателят намира разпореждането за незаконосъобразно. Изтъква, че държавната такса по жалбата е внесена в изпълнение на разпореждане на Софийски районен съд, а когато Софийски градски съд изискал повторно внасянето й, е представено копие от платежното нареждане. Ответникът [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. № 6420/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав е образувано по въззивна жалба на И. Н. М. срещу решение от 06.02.2013г. на Софийски районен съд, 78 състав, по гр.д. № 30558/2012г. в отхвърлителната му част. По първоначално указание на първоинстанционния съд жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата в размер на 25 лв. Платежното нареждане е от 15.03.2013г. и е представено своевременно по делото /л.11/. След образуване на производството пред СГС с разпореждане от 16.05.2013г. съдът отново е указал внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок. С молба от 03.06.2013г. пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че държавната такса вече е внесена е и представил оригинала на платежното нареждане от 15.03.2013г. В. съд с обжалваното разпореждане от 06.06.2013г. е приел, че указанията му не са изпълнени и е върнал въззивната жалба. При горните данни настоящият състав намира разпореждането за неправилно. Безспорно е, че дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 25 лв. е внесена от жалбоподателя И. М., за което той е представил доказателство както пред първоинастанционния, така и пред въззивния съд. Неясно защо, без да коментира постъпилата молба от 03.06.2013г. и придружаващото я платежно нареждане, въззивният съд е приел, че нередовността на жалбата не е отстранена. Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.