Определение № 11726 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Р. А. и Г. Р. А., подадена чрез адв. Ценев като процесуален представител, срещу определение № 1626 от 18.09.2024 г., постановено по адм. дело № 555/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Излагат се доводи за неправилност на определението и се претендира отмяната му. Ответникът - кметът на община Радомир не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящите частни жалбоподатели за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 664/19.07.2024 г. на кмета на община Радомир, с която на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с чл.196, ал. 3 ЗУТ им е разпоредено да премахнат "ограда" на УПИ ХXII-738, кв. 64а по плана на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорващите не доказват обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за осъществяване на предвидените в чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК предпоставки. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, поради което съдът може да постанови спирането му съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ на основанията по чл.166, ал. 4 във вр. ал. 2 АПК, т. е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. Правилно в обжалваното определение е прието, че в тежест на жалбоподателите е да докажат конкретните вреди по горната разпоредба, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, презумиран от законодателя с допуснатото предварително изпълнение. Твърдените в оспорването вреди не са конкретизирани по вид и размер, като не се излагат аргументи и за тяхната значителност или непоправимост, липсват и представени доказателства в тази насока. Възраженията за вероятната основателност на оспорването не са сред условията по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Доводите относно съществуващи пороци във формата на заповедта, липсата на мотиви в нея и неяснота във властническото волеизявление на органа, са предмет на изследване при проверката на материалноправните основания, обуславящи разпореденото премахване, т. е. са относими към съществото на спора по законосъобразността на административния акт, а не към предпоставките за спиране на предварителното му изпълнение. Правилно съдът приема, че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нейната нищожност жалбоподателите разполагат с изрично уредена в АПК възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Предвид изложеното обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение