Определение № 9009 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8981/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 256 от АПК и със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на С. М. А. от гр. Омуртаг, приподписана от адв. Русев, против определение № 1578 от 30.07.2026г., постановено по адм. д. № 535/2025г. по описа на Административен съд /АС/ – гр. Търговище, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу бездействие на кмета на община Омуртаг, в качеството му на орган по изпълнението, по привеждане в принудително изпълнение на влязла в сила заповед № 113 от 26.02.2025г. на заместник – кмета на община Омуртаг, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на С. Х. Д. да премахне незаконен строеж „стопанска постройка от тухли и дървена покривна конструкция с керемиди, находяща се в ПИ идентификатор [номер], по кадастралната карта на гр. Омуртаг“ и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдпороизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че съдът не е събрал всички относими доказателства, като не е изпълнил задълженията си да събере доказателства дали действително е започнало принудителното изпълнение, като се е позовал на направена в тази връзка проверка от органа. Посочва и че предприемането на едно действие не означава липса на бездействие. Посочва и че евентуално предприети действия през 2026г. не могат да обосноват липса на бездействие, тъй като жалбата е била подадена на 18.11.2025г. Посочва, че съдът преждевременно е приел, че липсва правен интерес за жалбоподателя от оспорване на бездействието на административния орган. Въз основа на изложеното се иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АС – гр. Търговище е приел, че жалбоподателят не е страна в административното производство по издаването на заповед № 113 от 26.02.2025г. на заместник – кмета на община Омуртаг, поради и което не притежава и качеството на страна в изпълнителното производство, съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 2 АПК по изпълнението на административния акт. Посочил е, че правоотношението, което заповедта за премахване на строежа създава, е само между административния орган и нарушителя /адресата - длъжник/, който в случая е С. Д.. Посочил е, че обстоятелството, че заповедта е издадена по сигнал на бащата на жалбоподателя в производството А., не прави същия страна в производството по изпълнението на акта. Приел е и че жалбоподателят нее страна и по силата на разпоредбата на чл. 295АПК, а именно лице, което макар и да не е страна в производството по изпълнението, е собственик на имот или вещ, върху, която е насочено изпълнението. Посочил е, че в случая не се засягат права или интереси на жалбоподателя, а се претендират неблагоприятни последици за друго лице. Посочил е и че от представени доказателства е установено, че са извършени действия, които са стартирали процедурата по изпълнение на заповедта, поради което е направил извод за липса на твърдяното бездействие. По тези съображения е приел, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателя С. А. от оспорването, както и поради липса на соченото от него бездействие. Определението е правилно. Съдът правилно, предвид петитума на жалбата, с която е сезиран, е приел, че се оспорва незаконосъобразно бездействие на административния орган по чл. 256 АПК, изразяващо се в неизпълнение на влезнала в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Предмет на иска по чл. 256 от АПК е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие от страна на административния орган. Този ред на защита обаче е неприложим досежно задълженията, произтичащи от влезнал в сила административен акт. Редът за защита срещу актовете /постановления/, действията и бездействията на органа по изпълнението е по разписан в чл. 294 и следващите АПК. Съответно в тази връзка е правилен извода на съда за недопустимост на оспорването по този ред. Макар и да не е бил сезиран с изрично искане за произнасяне по реда на чл. 294 и следващите от АПК, предвид позоваването на жалбоподателя в мотивите на жалбата на чл. 295 АПК, изложените от съда съображения за недопустимост на искането и по този ред са правилни. Жалбоподателят, който е наследник на подателя на сигнала, по който е издадена заповедта за премахване на незаконния строеж, не е страна в изпълнителното производство. В производството по привеждане в изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж страни са компетентният административен орган – в случая кмета на община Омуртаг и адресата на административния акт, но не и жалбоподателят в това производство. Съгласно чл. 274, ал. 1 от АПК взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Предвид цитираната разпоредба жалбоподателят не притежава и качеството на страна в изпълнителното производство, доколкото по делото безспорно се установява, че същият нито е адресат на изпълнителното основание, нито в някакво качество е посочен в това основание, нито е длъжник в изпълнителното производство. Изрично в чл. 295 АПК е регламентирано, че право на жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, имат страните в производството по изпълнението, измежду които жалбоподател не е. Такова право по посочената норма е признато и за третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от изпълнението, като правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е заинтересовано лице и по този ред, тъй като не е неблагоприятно засегнат от изпълнението. /В този смисъл Определение № 5295 от 23.04.2010г. на ВАС по адм. д. № 333/2010 г., II о.; Определение № 10916 от 10.11.2023г. на ВАС по адм. д. № 10481/2023г., VI о.,; Определение № 463 от 19.01.2022г. на ВАС по адм. д. № 12411/2021г., II о.; Определение № 6490 от 23.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 3509/2017г., II о. и други/. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение