Определение № 488 от 13.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 723/2025 г.

и в присъствието на прокурора ...................................................................... разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 723 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. Ж. (защитник на А. Т.) срещу разпореждане от 19.05.2025 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 6896/2024 г. по описа на Софийския градски съд. Според защитника подсъдимият не е съгласен с оспорения съдебен акт, който преценява като порочен, несправедлив, пристрастно постановен и преграждащ хода на делото. Настоява за отмяна на разпореждането за връщане на депозираната от него касационна жалба и за връщане на делото на въззивнвия съд с указания за администрирането и изпращането й, ведно с материалите по делото на Софийския апелативен съд за образуване на касационно производство. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и относимите към предмета на настоящото производство данни по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 421 от 24.06.2024 г., постановена по НОХД № 9948/2023 г., състав на Софийския районен съд е признал А. Т. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Заплащането на направените по воденето разноски е възложено в тежест на Т., извършено е и разпореждане с веществените доказателства. В рамките на инициирания по жалба от защитника на Т. въззивен контрол и с решение № 189 от 25.02.2025 г. по ВНОХД № 6896/2024 г., състав на Софийския градски съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Оставайки недоволен от въззивния акт и въпреки указаната в този акт невъзможност за по-нататъшна инстанционна проверка, Т. е депозирал чрез защитника си касационна жалба, която е адресирал до Софийския апелативен съд. С оспореното понастоящем разпореждане съдията-докладчик по въззивното дело е върнал тази жалба, преценявайки, че същата е недопустима, доколкото е подадена срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Тази преценка е законосъобразна. Атакуваното с върнатата касационна жалба въззивно съдебно решение не попада в обсега на процесуалния режим на чл. 346 НПК. Разпоредбата ясно указва актовете, за които е предвидена касационна проверка и решенията на окръжния съд, от вида на атакуваното понастоящем, не фигурират сред тях. Редовният инстанционен контрол е изчерпан в случая с произнасянето на СГС и постановеният от този съд въззивен акт е влязъл в сила от момента на постановяването му, съгласно чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. Поради това подадената касационна жалба не може да предизвика производство по гл. ХХІІІ НПК и правилно е върната с оспореното разпореждане. Водим от изложеното и на осн. чл. 351, ал. 6 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение