Определение № 6 от 06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6299/2015 г.

Производството е по чл.275, ал.2, във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Образувано е по жалба, вх.№103010/19.8.2015 г., подадена от адвокат В. Ж. – процесуален представител на Л. М. Г. от [населено място]. С разпореждане от 02.12.2015 г. съдът е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок да уточни какво точно обжалва – решението на СГС по въззивното дело или обжалва определение на ВКС от 20.7.2015 г. по гр.д.№2558/2015 г., IV г.о.q в частта, с която касационната й жалба срещу посоченото въззивно решение в частта за издръжката е оставена без разглеждане, или жалбата представлява нова искова молба за изменение на вече присъдената издръжка. Разпореждането е съобщено на жалбоподателката лично на 10.12.2015 г., след като е направен неуспешен опит за връчването му на процесуалния представител – адв. В. Ж.. В законния седмичен срок не е постъпило уточнение от жалбоподателката. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че с оглед изложеното е налице основанието по чл.275, ал.2, във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК, тъй като указанията на съда не са изпълнени изобщо, поради което жалбата следва да бъде върната. Водим от изложените съображения и на основание посочените разпоредби Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,