Определение № 60 от 05.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2018 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 94 от 07.01.2019 г. от В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. с искане да бъде изменено определение № 616 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2104/2018 г. на ВКС, II г. о. в частта за разноските като правят възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по подадената от тях касационна жалба – “Проучване и добив на нефт и газ” АД, гр.София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4320 лв. като се иска същите да бъдат намалени на 600 лв. Ответникът по молбата “Проучване и добив на нефт и газ” АД, гр.София е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата като твърди, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено в срок до съдебното заседание. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, а разгледана по същество е частично основателна. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно. Ответникът по касационната жалба е направил искането си за присъждане на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на касаторите, поради което те не биха могли да направят възражението за прекомерност и искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението от 17.12.18 г. по чл.288 ГПК, с което същите са присъдени. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 4320 лв. на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, е прекомерен съобразно защитавания материален интерес, съвпадащ с цената на исковете – 1980,20 лв., като съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определения в наредбата минимален размер възлиза на 500 лева. Съобразявайки реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита в производството по чл. 288 ГПК, както и правната и фактическата сложност на спора, по който е предоставена, ВКС намира, че от направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение касаторите следва да заплатят сумата 1000 лв. С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е частично основателна и следва да бъде уважена до посочения размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,