Определение № 9277 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националния център за информация и документация (НАЦИД) срещу определение № 27124 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 5058/2026 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното определение първоинстанционният съд отменя заповед № 25-00-256/2 от 09.04.2026 г. на изпълнителния директор на НАЦИД, с която е прекратено производството по признаване на средно образование на М. З. Ш. по подадено от нея заявление с вх. № 25-00-256 от 20.02.2026 г. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на определението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е заповед на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация, обективираща отказ да се произнесе по същество с индивидуален административен акт по заявлението на М. З. Ш. за признаване на средно образование. Правилно жалбата на Ш. срещу прекратяването на административното производство е разгледана от АССГ по реда на чл. 197 и следв. от АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, определението, постановено по ал. 1 на разпоредбата, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Член 27, ал. 1 от АПК определя, че страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган (арбитър) в административното производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт и приключило с прекратяване на процедурата по издаването му. Ето защо, частният жалбоподател в административната фаза на процеса е овластеният от закона орган да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред него. Качеството на страна той придобива едва в съдебната фаза, където решаващ орган вече е съдът, а административният орган и адресатът на акта са страни. Поради това изпълнителният директор на НАЦИД не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по Глава десета, Раздел IV от Кодекса. За административния орган определението на съда по чл. 200, ал. 1 от АПК е окончателно и същият не разполага с процесуално право да го оспори по инстанционен ред. Частната жалба, подадена от страна без процесуална легитимация, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебното производство да се прекрати. Предвид изложеното и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,