Определение № 239 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2019 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на Г. С. П. срещу определение № 776/01.03.2019 г., постановено по частно гр. дело № 5995/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е потвърдено решение № 556/25.01.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 10665/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), в частта му, имаща характер на определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на жалбоподателя. Ответниците по частната касационна жалба В. Л. С. и Д. В. С. в отговора си излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С определение № 325/17.09.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и чл. 274, ал. 3 от ГПК и с чл. 130, ал. 2 от ЗСВ – до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като разрешаването на процесуалноправния въпрос, предмет на тълкувателното дело, е от значение за служебната преценка относно процесуалната допустимост на частната касационна жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско дело. В тълкувателното решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, определение № 776/01.03.2019 г. на САС, срещу което в случая е подадена частната касационна жалба на Г. П., е изключено от касационен контрол, тъй като е постановено от апелативния съд по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК срещу имащата характер на преграждащо определение, част от въззивното решение № 556/25.01.2018 г. на СГС, с която е прекратено производството по делото по отношение на жалбоподателя. При това положение, частната касационна жалба срещу влязлото в сила на 01.03.2019 г. определение № 776/01.03.2019 г. на САС, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение