Определение № 7029 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба, подадена от „Авто Елит – 2009“ ЕООД с ЕИК 204797517 и със седалище и адрес на управление в гр. Кула, на ул. „Калоян“ № 10, против определение № 53 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 391 по описа за 2025 г. на Административен съд – Видин. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него пред първата инстанция искова молба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – Национална агенция за приходите (НАП/ Агенция/ та) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, оспорва основателността на частната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С обжалваното определение Административен съд – Видин е оставил без разглеждане искова молба, вх. № 2551/10.11.2025 г. по описа на Административен съд – Враца, подадена от „Авто Елит – 2009“ ЕООД против НАП и е прекратил производството по делото. Производството по адм. дело № 391/2025 г. по описа на Административен съд – Видин е образувано след изпращането му по подсъдност от Административен съд – Враца, по искова молба на дружеството-частен жалбоподател за осъждането на НАП да му заплати обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба и пропусната полза, в размер на общата сума от 59173.55 лв., причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на публичен изпълнител при провеждане на публична продан по изпълнително дело № 20100000968/2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на плащане на продажната цена на имота, предмет на публична продан, до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съдът е приел, че е сезиран от „Авто Елит – 2009“ ЕООД с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена против НАП, за осъждането на ответния административен орган да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на сумата от 59173.55 лв., вкл. законна лихва, претърпени в резултат от незаконосъобразни действия – възлагане на имот на ищеца от публичния изпълнител при НАП, включващ чужда собственост, без да се провери актуалното имотно състояние на обекта. Като се позовал на нормата на чл. 204, ал. 1 АПК, съдът е приел, че действията на публичния изпълнител при и по повод изпълнение на неговата функция са правни действия, мотивирайки се че за всяко едно от тях е съставен съответен протокол и е предвиден способ за защита по административен ред. Счел е, че правните действия на административните органи представляват административни актове по смисъла на чл. 21 АПК и за тях важи правилото на чл. 204, ал. 1 АПК. Преценил е като задължително условие за допустимост на иск с правно основание по чл. 204, ал. 1 АПК наличието на производство по отмяна на твърдените незаконосъобразни действия, предхождащо депозирането на този иск. Посочил е, че такава отмяна по казуса не е налице. Приел е, съобразявайки доказателствата по делото, че възможността за оспорване на действията на органа по приходите е преклудирана. Формирал е решаващия извод за недопустимост на предявения иск за имуществена обезвреда. Определението е неправилно на основанията, посочени от частния жалбоподател – нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд погрешно е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От съдържанието на исковата молба, характера на твърдяната вредоносна дейност и сочения от ищцовото дружество орган, който я извършва, а именно орган на НАП по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), следва, че правната квалификация на иска е по чл. 19, ал. 2, изр. второ ЗНАП. Разпоредбата на чл. 19 ЗНАП предвижда отговорност на Агенцията за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Административният съд е следвало да съобрази, че, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗНАП, когато вредите са причинени от незаконно действие или бездействие на органи или служители на Агенцията, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В този случай твърденията за незаконосъобразността на действието/бездействието ще се преценяват от съда във връзка с основателността на предявения осъдителен иск, като административният съд установява в мотивите на съдебния акт незаконосъобразността на действието/бездействието и, в зависимост от направената преценка, уважава или отхвърля иска. Предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 2, изр. второ ЗНАП, установяването дали твърдените от „Авто Елит – 2009“ ЕООД за вредоносни незаконосъобразни действия и бездействия на публичен изпълнител при Териториално поделение (ТД) на НАП – Бургас при провеждане на публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 20100000968/2010 г., образувано срещу ТПК „Котленски край“ и при възлагане на ищеца от този публичен изпълнител на имота, идентифициран в Постановление за възлагане на недвижим имот, изх. № C250020-091-0000746/29.09.2025 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, са част от процедурата по издаване на индивидуален/индивидуални административен/ни акт/ове или са фактически такива, е въпрос на основателността на предявената искова претенция, а не на допустимост на същата. Процесуално неправилно е с определение по допустимостта на предявен осъди телен иск да се излагат аргументи по съществото на спора и да се анализира дали, съобразно доказателствата по делото, се установява незаконосъобразността на твърдените в исковата молба действия и бездействия. Поради изложените съображения, като е формирал извод за недопустимост на исковата претенция и е прекратил образуваното пред него съдебно производство, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да му се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на предявения от „Авто Елит – 2009“ ЕООД против НАП иск за имуществена обезвреда. Тъй като разглеждането на делото продължава и по аргумент от нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по претенциите на страните за разноски в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия