Определение № 4349 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2614/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С молба вх.№ 9761 от 27.05.2025 г. процесуалният представител на К. В. Д.- адв.К. е поискал ВКС да измени постановеното от него определение № 2634 от 23.05.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, като не присъжда на П. Д. С. и Т. Г. С. разноски за адвокат пред ВКС или евентуално- като намали присъдените им с определението разноски от 1 800 лв. на 225 лв. или евентуално на 300 лв. Процесуалният представител на молителката твърди, че присъдените с определение № 2634 от 23.05.2025 г. разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 800 лв. не се дължат, тъй като липсвали доказателства за реалното заплащане на това адвокатско възнаграждение. Евентуално твърди, че тези разноски за адвокат са прекомерно високи за конкретното дело. В писмено становище вх.№ 12460 от 02.07.2025 г. пълномощникът на П. Д. С. и Т. Г. С.- адв.Г. оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че присъдените с определението от 23.05.2025 г. разноски за адвокат в размер на 1 800 лв. се дължат, тъй като към отговора на касационната жалба са били представени както списък по чл.80 ГПК за разноски, така и доказателства за тяхното плащане- договор за възлагане на правни услуги от 20.06.2024 г. и вносна бележка от 27.06.2024 г. за плащане на уговореното в договора адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по постъпилата молба приема следното: Молбата е подадена преди изчичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определение № 2634 от 23.05.2025 г. на ВКС, ГК, първо г.о., поради което е допустима. По същество молбата е частично основателна: Действително, с оглед изхода на делото /недопускане на жалбата К. В. Д. до касационно разглеждане/ и на основание чл.78 ГПК К. Д. е дължала на П. С. и Т. С. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС. Неоснователно е твърдението на К. Д., че тези разноски не се дължат, тъй като няма доказателства за плащането им. Още с отговора на касационната жалба ответниците С. са представили списък за разноски, договор за възлагане на правни услуги от 20.06.2024 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС, платимо в 3-дневен срок от подписването на договора в брой или по банков път, както и вносна бележка от 27.06.2024 г. за заплащане на тази сума по банков път. Действително тази вносна бележка не се е намирала в кориците на делото към датата на постановяване на определението от 23.05.2025 г. /в хартиен вид тази бележка е представена от ответниците с писменото им становище от 02.07.2025 г./, но след извършена служебна справка в Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, чрез която ответниците са подали отговора на касационната жалба, се установи, че тази вносна бележка е била изпратена по електронен път и получена в ОС- Варна още на 27.06.2024 г. заедно с отговора на касационната жалба, списъка за разноски и договора за възлагане на правни услуги от 20.06.2024 г. В намиращото се на лист 21 от касационното дело удостоверение за електронно връчване чрез ССЕВ, вносната бележка е посочена като документ с наименование „online bankind.pdf /103,9 KB/“. Основателно е обаче направеното от молителката възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от П. С. и Т. С. адвокатско възнаграждение. Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и сложността на извършената от пълномощника на ответниците П. С. и Т. С. работа по касационното дело /подаване на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство по делото на ВКС/ и отчитайки решение на СЕС по дело С-438/22 г., съставът на ВКС приема, че направените от П. С. и Т. С. разноски за адвокат по касационното дело в размер на 1 800 лв. са прекомерни високи и на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да бъдат намалени до 800 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение