Определение № 1927 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „АС Скорпио“ ООД, чрез пълномощника му адвокат Л. Карадалиев, против определение № 1226 от 14.11.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-645/2024г. С обжалваното определение е изменено определение № 1097/24.10.2024 г., поставено по преписка № КЗК –645/2024 г. от КЗК, в частта по т. 4 и т. 5 от диспозитива, както следва: възлага на „АС Скорпио“ ООД да заплати на Агенция по заетостта разноски в размер на 240 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и възлага на „АС Скорпио“ ООД да заплати на „Мултифорс А.С.“ ЕООД разноски в размер на 4224.59 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Конкретно по отношение на присъденото на „Мултифорс А.С.“ ЕООД възнаграждение за адвокат се твърди и прекомерност. Ответникът – изпълнителен директор на Агенция по заетостта представя отговор, с който оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Ответникът – „Мултифорс А.С.“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Д. Стоянова, представя становище, с което оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство по приложен списък. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценяват следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по преписка № КЗК-645/29.07.2024 г. във връзка с постъпила жалба от „АС Скорпио ООД срещу решение № D 34786355/03.07.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което се определя изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Осъществяване на невъоръжена физическа охрана, сигнално-охранителна дейност чрез денонощен мониторинг на сигнално-охранителни системи и реагиране с мобилни охранителни патрули, поддръжка и профилактика на изградените сигнално-охранителни системи в обектите на Агенцията по заетостта“. С определение № 1097/24.10.2024 г., поставено по преписка № КЗК – 645/2024 г. на основание чл. чл. 213 ал. 1, т. 1 и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, КЗК е оставила без разглеждане гореописаната жалба; прекратила е производството по преписката, поради просрочие на жалбата; оставила е без уважение искането на „АС Скорпио“ ООД за възлагане нанаправените по производството разноски; оставила е без уважение искането на Агенция по заетостта за възлагане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е възложила на Агенция по заетостта да заплати на „Мултифорс А.С.“ ЕООД направените в производството разноски в общ размер от 4224.59 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 217, ал. 2 от ЗОП от страна на възложителя и на заинтересованата страна „Мултифорс А.С.“ ЕООД са постъпили искания за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските, съответно по т. 4 и т. 5 от диспозитива на гореописаното определение. С обжалваното определение № 1226 от 14.11.2024г., постановено от Комисията по преписка № КЗК-645/2024г. е изменено определение № 1097/24.10.2024 г., поставено по преписка № КЗК –645/2024 г. от КЗК, в частта по т. 4 и т. 5 от диспозитива, както следва: възлага на „АС Скорпио“ ООД да заплати на Агенция по заетостта разноски в размер на 240 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и възлага на „АС Скорпио“ ООД да заплати на „Мултифорс А.С.“ ЕООД разноски в размер на 4224.59 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че са налице основанията на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, като е изложила конкретни мотиви. Обжалваното определение е правилно. Според чл. 217, ал. 1 от ЗОП КЗК се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава двадесет и седма и при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Ал. 4 предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В настоящият случай се установява, че актът на КЗК е благоприятен за ответника – изпълнителен директор на Агенция по заетостта и заинтересованата страна - „Мултифорс А.С.“ ЕООД. Следователно разноските следва да бъдат понесени от страната, която е инициирала производството с недопустимата жалба, която е оставена без разглеждане - жалбоподателят „АС Скорпио“ ООД. Съобразно общото правило, този, чието поведение е дало повод за завеждане на делото, следва да отговаря и за сторените разноски. КЗК е разполага с правомощието да измени или допълни постановеното определение, в частта му за разноските, тъй като при направено пред нея искане е допуснала грешка/пропуск да ги присъди. В случая това е налице, поради което и правилно Комисията е приела за основателни исканията, направени по реда на чл. 217, ал. 2 от ЗОП. След като по преписката възложителят е представляван от юрисконсулт, представено е пълномощно и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение КЗК правилно е приела, че претенцията му за възлагане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. Предвид изхода на спора правилно на „АС Скорпио“ ООД, като инициатор на недопустимо производство, е възложено да заплати на „Мултифорс А.С.“ ЕООД направените в производството разноски в размер от 4224.59 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Не е било налице и основание за намаляване на претендирания адвокатски хонорар, тъй като възражение за прекомерност АС Скорпио“ ООД е направил едва са с молбата за изменение на определението. Неоснователно е и направеното с частната жалба възражение за прекомерност. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящето производство не се дължат, тъй като производството не е самостоятелно такова, а е продължение на производството по делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. С оглед на това искането на ответника „Мултифорс А.С.“ ЕООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция, следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,