Определение № 200 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 199/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК,, образувано по частна жалба на [фирма] чрез адв. С. Д. от САК с правно основание чл. 407 ГПК, срещу разпореждане от 25.01.2011г.за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 1924/2010г на Софийски градски съд, ІV г. отд в полза на К. Н. А., въз основа на въззивното решение. Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на разпореждането поради това ,че изпълнителното основание, в случая въззивно решение, съдържа диспозитив за отмяна на решение по „гр.дело № 3754/2009 на СРС, 62 състав”, каквото дело не съществува Жалбоподателят счита ,че така обжалваното пред въззивния съд решение по гр.д. №37547/2009г е останало неотменено, т.е изпълнителният лист не следва да се счита за надлежно издаден. Излагат се и съображения по основателността на вземането и действията на съдебния изпълнител, които въпроси нямат отношение към предмета на настоящето производство. Няма отношение към предмета на настоящето производство по частна жалба и искането за спиране на изпълнението.Това искане следва да бъде разгледано при условията на чл. 282 ал.2 от ГПК, по постъпилата касационна жалба ,която подлежи на образуване в гражданско дело пред ВКС. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното разпореждане е по същество съобразено задължението на въззивния съд, постановил решението по по чл. 404 т.1, предл. второ от ГПК, да снабди и страната, в полза на която са присъдени вземания, с изпълнителен лист. Съображението на касатора, че щом при постановяване на решение №136 от 10.01.2011г въззивният съд е цитирал погрешно номера на първоинстанционното дело (гр.д. № 3754/2009г ,вместо правлиния „гр.д. №37547/2009г”) ,то по същество не е отменил обжалваното решение, е правно несъстоятелен. Въззивното решение ,поправено в тази част с решение №136а от 24.03.2011г, е редовен от външна страна изпънителен титул и изпълнителен лист е издаден законосъобразно .Останалите съображения на частния жалбоподател нямат отношение към правилността на атакуваното разпореждане, поради което не следва да се обсъждат. Ето защо Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,