Определение № 5227 от 15.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3979/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. В. Б. срещу определение № 3731 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 307 от 2024 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Б. молба за отмяна на влязло в сила решение № 5216 от 31.08.2020 г. по в.гр.д.№ 16218 от 2017 г. на Софийския градски съд, II-А състав. В частната жалба се излагат твърдения и се цитират съдебни решения, за които се сочи, че представляват основания за отмяна на въззивното решение. Иска се отмяна на обжалваното определение на ВКС и на влязлото в сила решение на СГС. В писмен отговор от 14.10.2024 г. ответникът по частната жалба Министерство на отбраната взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и срещу акт на състав на ВКС, с който се оставя без разглеждане молба за отмяна и който подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: П. Б. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение № 5216 от 31.08.2020 г. по в.гр.д.№ 16218 от 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на предявения от нея иск за признаване на установено по отношение на Министерството на отбраната, че същата е собственик на основание договор за покупко-продажба, евентуално- на основание придобивна давност, на магазинно помещение. Като основания за отмяна молителката се е позовала на решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст.д.№ 16 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ, както и на неправилни според нея констатации на съда за владеенето на имота, противоречие на въззивното решение с други решения и неправилен извод на съда, че сделката, с която е придобила процесния имот, е нищожна. С обжалваното определение на ВКС е прието, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като изброените от молителката обстоятелства не спадат към нито една от хипотезите на чл.303, ал.1, т.1- т.7 ГПК. Това определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл.303, ал.1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателно посочените основания по чл. 303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустима е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата за отмяна са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, но не са изложени факти и обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под някое от посочените в чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК основания за отмяна. Решението на Конституционния съд на РБ, на което се позовава молителката / решение № 3 от 24.02. 2022 г. по конст.д.№ 16 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ/, също не е такова основание за отмяна. Това решение е за обявяване на противоконституционност на закон и с него действието на противоконституционния закон се отменя занапред, без да се засягат уредените по окончателен начин правоотношения /в този смисъл т.2 от решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д.№ 5 от 2019 г. на КС на РБ/. Този вид решения на КС не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не съдържат информация за конкретни правнорелевантни факти, подлежащи на доказване по конкретното дело. Решенията на Конституционния съд не представляват и „друго влязло в сила решение“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор. Останалите посочени в молбата за отмяна обстоятелства също не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение. Както сочената „неистинност по отношение владеенето на имота“, така и твърденията за противоречие на въззивното решение с други решения и за неправилност на извода, че сделката, с която е придобила процесния имот, е нищожна, в действителност представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Не се касае нито за установяване по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението /основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК/, нито за постановено преди оспорваното решение друго влязло в сила решение, между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да му противоречи /основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение