Определение № 3429 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №10863/14.04.2026г. на В. Т., чрез адв. Г. срещу определение №985/24.03.2026г., постановено по в. гр. дело №725 по описа за 2026г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено разпореждане от 19.01.26 г. на ОС - Кюстендил по гр.д. № 327/23г., като частната жалба на В. К. Т. против определение на ОС - Кюстендил от 24.11.25г. по г.д. №327/23г. е оставена без разглеждане. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото, както и поради съществено нарушение на процесуалните правила. Ответниците по частната жалба, чрез депозирания от адв. М. писмен отговор, оспорват същата. Считат, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр. първо, предл. първо ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане, въззивният съд е посочил, че съдебен акт /като атакувания/, с който се постановява отказ да бъде спряно висящо производство - подлежи на ревизия само при условията на чл.253 от ГПК, но не и на разглеждане по същество в рамките на производство по чл.274, ал.1 от ГПК. Изводът на апелативния съд следва да бъде споделен като правилен. Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото, не е преграждащо хода му, нито обжалваемостта му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в нито една от посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК хипотези. Съгласно т.5 на Тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. на ВКС, което в тази част не е загубило сила и е актуално, определенията за спиране следва да се квалифицират като преграждащи, тъй като, макар и по движение на делото и при възможност да бъдат отменени от постановилия ги съд поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. Обратното- определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране, по принцип не препятстват хода на делото, и след като обжалваемостта им не е предвидена изрично в чл.229 и сл. ГПК, то те не подлежат на обжалване. Евентуалната неправилност на определението, с което се отказва спирането на исковото производство въпреки наличието на предпоставки за това би представлявала основание за недопустимост на решението по предявения иск, който аргумент следва да се релевира в хода на инстанционния контрол на постановеното първоинстанционно решение. Поради това частната жалба, подадена срещу такъв акт, се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Точно такъв извод е направен в атакуваното по настоящото дело определение, поради което същото като допустимо и съобразено с процесуалния закон, следва да бъде потвърдено. В същия смисъл вече са се произнесли два състава на ВКС. Такава е и трайната практика на ВКС, съдържаща се в определение №170/18.04.2022г. по ч.т.д. № 569/2022 г. на ВКС, II т.о., определение №369/08.10.2018г. по ч.гр.д. № 3486/2018 г. на ВКС, III г.о., определения № 220/12.05.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2222/2015 г. и много други. Доколкото предмет на частното производство е процесуалноправният въпрос досежно обжалваемостта на определение, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, останалите наведени в частната жалба доводи, изцяло касаещи правилността на акта на първостепенния съд, не следва да се обсъждат, като неотносими към предмета на настоящата инстанционна проверка. Настоящият състав, като съобрази, че настоящото производство е трето по ред, образувано по идентична частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване, намира за уместно да обърне внимание на жалбоподателя, че съобразно разпоредбата на чл.3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение